На следващата сутрин главата ме цепи яко. Което може би има нещо общо с факта, че снощи омахах цялата бутилка шампанско съвсем сама, като я гарнирах с кутия и половина шоколадови бонбони.
Междувременно Джес, Люк и Гари прекараха часове наред пред компютъра. Дори и когато им занесох пица, за да не стоят гладни, те въобще не ме удостоиха с внимание. Така че аз изгледах съвсем сама целия филм „Хубава жена“, след което до половината — „Четири сватби и едно погребение“. Накрая, когато стана очевидно, че никой не е приритал за мен, реших да си легна.
Докато се опитвам през замъгленото си съзнание да уцеля ръкавите на халата си, Люк вече си е взел душ и се е спретнал в „ежедневно уикенд“ облекло, което използва най-вече тогава, когато възнамерява да прекара целия ден в офиса.
— По кое време свършихте снощи? — изричам дрезгаво аз.
— Доста позакъсняхме — клати глава Люк. — Но наистина много държах да оправим онзи сиди-ром колкото бе възможно по-скоро. Направо не знам какво щяхме да правим, ако не беше Джес!
— Ясно — смотолевям и ме залива негодувание.
— Не мога да не й призная — добавя той, като си завързва връзките на обувките, — че е голяма работа! Снощи направо ни спаси! Помощта й бе неоценима. Определено се оправя страхотно с компютрите!
— Така ли? — изписквам аз.
— Ами, да! Направо е страхотна! — Изправя се и ме целува. — Ти беше напълно права. Много се радвам, че я покани на гости за уикенда!
— Аз също! — насилвам се да се усмихна аз. — Всички си прекарахме страхотно!
Повличам крака към кухнята, където Джес вече седи на барплота с дънки и тениска и чаша вода.
Прави се на много умна.
Очаквам всеки момент да разцепи атома. Може би, между две коремни преси.
— Добро утро — поздравява ме тя.
— Добро да е! — изричам аз с най-любезния си глас на добра домакиня.
Снощи реших да попрегледам наново книгата си за домакинята — там се казваше, че дори и гостът ви да ви вбесява, длъжни сте да се държите възпитано и любезно.
Добре де. Мога да бъда възпитана колкото пожелаете! И изключително любезна при това!
— Добре ли спа? Искаш ли да ти приготвя нещо за закуска?
Отварям хладилника и изваждам оттам прясно изцеден портокалов сок, както и сок от грейпфрут и червени боровинки. От кутията за хляб вадя едрозърнест хляб, кроасани и кифлички. После започвам да ровичкам из шкафовете за някакви мармалади. Откривам три луксозни неща за мазане: ягодов мармалад с шампанско, мед от диви цветя и белгийски течен шоколад. Накрая смъквам няколко вида луксозни кафета и чайове, от които тя може да избира. Ето! Никой не може да ме обвини, че не съм предложила великолепна закуска на гостенката си!
Давам си сметка, че Джес наблюдава всяко мое движение, а когато се обръщам, забелязвам, че изражението на лицето й е много странно.
— Какво има? — питам. — Да не би нещо да не е наред?
— А, нищо — отвръща неловко тя. Отпива от водата си, после отново вдига поглед към мен. — Снощи Люк ми разказа всичко. За твоя… проблем.
