Летният рицар
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504435
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Летният рицар». Краткое содержание книги:
И точно когато изглежда, че нещата няма как да станат по-зле, на сцената се появява Зимната кралица на феите. Тя му прави предложение, което Хари няма как да откаже, ако иска да се освободи от контрола на своята фея кръстница и – с малко повече късмет – да сложи край на гадната поредица от лошо стечение на обстоятелствата. Единственото, което трябва да направи, е да открие кой е убил дясната ръка на Лятната кралица – Летния рицар, и да изчисти името на Зимната кралица.
Задачата изглежда доста проста, докато Хари Дрезден не разбира, че съдбата на целия свят зависи от разрешаването на този случай.
Огледах се, обезумял, търсейки изход поне до паркинга, и когато хвърлих поглед през рамо, установих, че огрето се е приближило доста.
Грум се спря на изхода към оградената площ и с лека усмивка затръшна вратата. Докато го гледах, той уви ръката си с найлонова торба и огъна резето така, сякаш бе направено от мека глина. Металът изскърца и вратата се затвори плътно.
Сърцето ми падна в петите и аз се огледах.
Телената мрежа беше висока поне девет фута, на върха й беше намотана бодлива тел, чиято цел сигурно бе да спира нахлуванията на крадците на фиданки. Втората врата, много по-голяма, беше затворена – и резето й беше усукано по същия начин. Това беше един спретнат малък капан и ме бяха подмамили точно в него.
– Мамка му – казах аз.
Разнесе се дрезгавият смях на Грум, макар че едва успявах да различа огромната му фигура в мъглата.
– Изгуби, магьоснико.
– Защо правиш това? – попитах настоятелно аз. – За кого работиш, по дяволите?
– Не се ли сещаш? – попита Грум. В гласа му се долавяше нотка на арогантност. – Боже, лоша работа. Май ще легнеш в гроба неосведомен.
– Ако получавах по пет цента всеки път когато чувам тези думи – промърморих аз и се огледах.
Имах няколко възможности. Нито една от тях не ми харесваше. Можех да отворя портал към Небивалото и да се опитам да мина през страната на духовете, за да изляза на някое друго място в истинския свят – ала така не само можех да се озова в далеч по-ужасна ситуация от сегашната, но можеше да извадя и лошия късмет да попадна на място със забавено време и да изляза в моето Чикаго след часове, дори дни. Можех също така да се опитам да разтопя дупка в оградата с насочен пламък, стига да внимавам да не изпепеля самия себе си. Стрелящата пръчка не беше в мен, а без нея нямаше да успея да се съсредоточа достатъчно, така че нищо чудно и да се превърна във въглен.
Сигурно можех да натрупам камара фиданки, палети, торби с торова смес до отсрещната страна на оградата и да се изкатеря по тях. Вероятно щях да се одера на бодливата тел, но какво пък, по дяволите, пак щеше да е по-добре, отколкото да остана тук. При всички случаи нямах време за губене в размишления. Обърнах се към най-близката групичка млади дръвчета, избрах си две и ги запратих към оградата.
– Мърфи! Заклещен съм, но мисля, че ще успея да се измъкна! Веднага се махай от тук!
Дочух гласа й от мъглата.
– Къде си?
– Гръм и мълния, Мърф! Махай се от тук!
Пистолетът й изгърмя още два пъти.
– Никъде не отивам без теб!
Нахвърлях още неща върху купчината.
– Аз съм голямо момче! Мога да се грижа за себе си!
Изкатерих се на купчината и протегнах ръка. Беше достатъчно, за да стигна до върха. Реших, че мога да се издърпам нагоре и да се тревожа за бодливата тел, като стигна до нея. Започнах да се изкачвам.
Тъкмо се бях озовал пред бодливата тел и пръстите на двата ми крака се бяха опрели в мрежата, когато усетих, че нещо се увива около глезените ми. Погледнах надолу и видях един клон, който се усукваше около крака ми. Изритах го раздразнено.
И още докато гледах, друг клон се надигна от купчината и се присъедини към първия. После трети. След това четвърти. Клоните под краката ми се раздвижиха и аз внезапно се озовах във въздуха, увиснал с главата надолу.
Странно място за наблюдение, но оттам гледах как дърветата, растенията и пръстта, които бях натрупал на купчина, се размърдват и започват да се усукват едно в друго. Младите дървета сплетоха клоните си, докато растяха пред очите ми, издължаваха се и ставаха по-дебели, вплетени в нещо по-голямо. Останалите зелени растения, парчетата пръст, виещите се лиани и листата се присъединиха към дърветата, оформяйки грамадата, която ме държеше.
Тя придоби форма и се извиси нагоре, огромно същество със смътно човекоподобна форма, направено от пръст, корени и клони на дървета, а в главата му от виещи се лози проблясваха две ярки, изумруденозелени светлинки. Сигурно беше поне девет или десет фута високо и почти толкова широко. Краката му бяха по-дебели от тялото ми, а клоните се виеха над главата му като рога на фона на сияещата мозъчна мъгла. Съществото повдигна глава и изпищя; звукът напомняше скърцането на дърво под напора на ураганен вятър.
– Звезди и камъни, Хари – промърморих аз, докато сърцето ми блъскаше в гърдите, – кога ще се научиш да си затваряш устата?
Глава 20
– Мърфи! – изкрещях аз. – Разкарай се от тук!
Чудовището растение... Не, почакайте. Не може да наричам това нещо „чудовището растение“. Ще стана за смях. Когато положението е напечено, трудно се измислят добри наименования, затова реших да използвам едно, което бях чувал от Боб.