Точно в полунощ
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #22
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Точно в полунощ». Краткое содержание книги:
Докато търси мистериозната жена, Ричър попада на частен детектив, нает от близначката на С. Р. С. Тя не е чувала сестра си от две години. Двамата мъже тръгват по следата, която води на запад, към Уайоминг. Колкото повече напредват, толкова по-опасен става теренът. Оказва се, че пръстенът е малка брънка от тъмна верига. Но единственото, което бившият военен полицай иска, е да открие жената. Ако тя е добре, той ще си тръгне. Ако ли не... е, тогава Ричър няма да се спре пред нищо.
Той тръгна по пътеката и изкачи стъпалата към верандата.
33
Ричър завъртя топката на бравата, отвори вратата и влезе в къщата. Едва сега си даде сметка, че подсъзнателно е очаквал някакъв готически интериор — сумрачни стаи, дебели завеси на прозорците, самотна свещ в някой ъгъл, фигура с неясни очертания, която шепне зад плътен воал… Реалността бе съвсем различна: слънчев дом, направен от дънери с цвят на мед. От входната врата се влизаше направо в дневната. Помещението бе малко, чисто и подредено, но най-вече празно. В него нямаше абсолютно нищо освен две големи кресла, разположени от двете страни на камината под ъгъл, който да бъде едновременно удобен и да предразполага към разговори.
В лявото кресло седеше Роуз Сандерсън. От врата надолу тя бе абсолютна двойничка на сестра си. Всичко бе еднакво. Начинът, по който се бе облегнала. Ъгълът, под който стоеше китката ѝ. Разперените пръсти. Извивката на талията… Съвършено копие.
Над врата… не чак толкова. Вече не. Сандерсън бе облечена със сребрист суичър, чиято качулка бе пристегнала толкова плътно около главата си, че се виждаше само част от лицето ѝ. Лявата му половина бе покрита с увредена тъкан, неравна и груба, а дясната — с парче алуминиево фолио, намазано с някакъв гъст мехлем, който бе избил по краищата. Сандерсън притискаше фолиото и то бе приело формата на главата ѝ. Приличаше на полумаска. Със сребрист цвят.
Сандерсън не се потеше. Не трепереше. Очите ѝ бяха наред. Нещо повече — бяха очи на спокоен и доволен от живота човек.
— Искам да ви попитам за нещо, което сестра ми спомена — каза тя.
Дори гласът ѝ бе същият. Сила, мелодичност, тембър — всичко бе същото. Ричър се ръкува с нея и седна в празния фотьойл. Отблизо видя, че лявата част на лицето ѝ е претърпяла операция. Сякаш бе съшита от малки парченца. Дясната половина си оставаше скрита под импровизирания компрес от фолио.
— Какво искате да ме попитате? — каза Ричър.
— Сестра ми спомена, че сте открили пръстена ми в някаква заложна къща.
— Да.
— В такъв случай участието ви в тази история е напълно случайно.
— Така е.
— Странно, че го твърдите отново. Странно, че сестра ми ви е повярвала.
— Къде другаде бих могъл да намеря пръстена ви?
— В полицейски склад за веществени доказателства например.
— За кого всъщност ме вземате?
— Не бих се учудила, ако продължавате да служите в Сто и десета специална част.
— Това беше отдавна.
— Защо тогава го споменахте в онзи клип?
— За да разберете, че не се шегувах, когато казах, че съм бил в армията. Никой не споменава Сто и десета специална част, освен ако не му се налага.
Тя кимна в качулката. Фолиото, закрило част от лицето ѝ, изшумоля.
— Да не би да очаквате посещение от Военната полиция?
— Не точно — призна тя. — Но от някой като тях.
— Защо?
— Поради куп причини.
— Не съм от тях — каза Ричър. — Просто минавам оттук. Нищо повече.
— Сигурен ли сте?
— Честна дума.
Сандерсън кимна отново, сякаш това уреждаше въпроса.
Ричър извади за последен път пръстена от джоба си и ѝ го подаде. Тя го взе и го разгледа от всеки възможен ъгъл. Усмихна се. Фолиото пак изшумоля, а под лявата ѝ скула се появи дълбока бръчка, сякаш лицето ѝ започваше да се разпада. Може би хирурзите не я бяха зашили добре.
— Благодаря ви — каза Сандерсън.
— За нищо.
— Честно казано, не мислех, че ще го видя отново.
След което му го върна.
— Дължа ви четирийсет долара, но в момента не разполагам с подобна сума.
— Подарък е — отвърна Ричър.
— В такъв случай приемам. Благодаря. Но не сега. Ще ми го пазите ли? За около месец. Ще ви се обадя, когато съм готова.
— Боите се да не го продадете отново?
— Напоследък всичко стана толкова скъпо.
— Вероятно трудно свързвате двата края.
— Така е.
— Защо се притеснявате да не ви потърси някой от Сто и десета специална част?
Тя поклати глава.
— Не се притеснявам от това, което правя — каза Сандерсън. — Никой не се интересува от мен. Отдавна обърнаха гръб на хора като мен.
— Защо тогава очаквате посещение?
— По съвсем друг повод. Имах приятел, чийто случай не е приключен. Едва ли е приоритет, но все пак някой работи по него. И един ден ще събере достатъчно материал.
— За какво?
— За да започне ново разследване, предполагам. Някой ден ще изпратят човек. За миг си помислих, че това сте вие, че сте дошли тук с пръстена, за да ме предразположите към разговор. Но очевидно не сте. Всичко е наред. Просто исках да проверя. Ще помолите ли сестра ми да дойде отново?