Екзекуцията [bg]

— Джуди Ботула.

Тя затвори книгата и дойде при нас.

Прочетох заглавието на корицата — „Основи на събирането на доказателства“.

— Нищо потресаващо — каза Джуди.

— Нови сме тук и все още се приспособяваме — рече той.

Минах зад гишето и взех стол.

— Колко нови?

— От два месеца. Всеки работи на половин ден. Редуваме се.

На стената имаше облегнат парцал с дръжка и Ботула го сложи зад шкафа. Стените бяха чисти и голи, без обичайните плакати и бюлетини, а подът — безупречно изтъркан, макар и изподраскан.

Джуди донесе стола си и се настани. Беше висока почти колкото съпруга си. Имаше широки рамене и едри гърди. Излишните килограми се дължаха както на мускули, така и на тлъстини. Беше облечена в бяла плетена блуза, джинси и маратонки. На колана си имаше значка. Очите й бяха тъмносини, тъжни и леко укорителни.

— И двамата завършихме програмата по криминално правосъдие във Фресно — обясни тя. — Искаме да влезем в Академията на ФБР, но в момента има голяма конкуренция, затова решихме, че година-две опит няма да ни се отрази зле. Не че тук е много вълнуващо.

— Тихо и спокойно — добави съпругът й.

— Меко казано.

Ботула се усмихна.

— Имаме време да учим… Разследвате убийство, така ли? Чухме за случилото се. А днес бе извършен арест.

— Вероятно погрешна следа — рекох аз.

— Да, така каза детектив Стърджис… Значи сте психолог, работещ по убийство — това вече обичайна практика ли е в Лос Анджелис?

— Не. Само понякога работя с детектив Стърджис.

— Правили ли сте профил на сериен убиец?

— Не.

Той кимна, сякаш казах да.

— Интересно е. И как действате по случая?

— Опитваме се да научим колкото е възможно повече за доктор Дивейн.

— Защото и тя е била психолог ли?

— Предимно защото не знаем много за нея.

— Да, има логика… Ами, ето докъде сме стигнали засега. След като говорихме с детектив Стърджис, решихме да изровим нещо от градските и училищните архиви и да поговорим с бивши възпитаници. Но се оказа, че преди десет години архивите са опаковани и изпратени в Сакраменто и още не можем да ги издирим. А училищата са затворили горе-долу по същото време.

— Случило ли се е нещо преди десет години?

— Да. Градът е замрял — отговори Джуди, — както сам виждате. По-рано е имало лимонови горички и малко местни жители, но най-вече сезонни работници и цитрусови компании, собственици на магазините. Преди десет години рязко застудяване унищожило лимоните, а останалото било довършено от насекомите. Сезонните работници се преместили, лагерите затворили и вместо отново да засадят лимони, компаниите купили земя другаде. Местните хора зависели от сезонните работници, затова една група тръгнала с тях.