Екзекуцията [bg]

Тя разпери ръце на петдесет-шейсет сантиметра.

— Какъв беше резултатът от последния тест за интелигентност? — попитах аз.

— Какво, мислите, че не е достатъчно умствено развита, за да разбира ли? Нека ви кажа нещо. Аз съм нейна майка и казвам, че разбира. Когато поиска десет долара, а аз й дам пет, разбира. Когато закъснее и започне да се оправдава, пак разбира. Когато Даръл или някой друг тъпак й каже да бъде готова в определен час и тя стои на вратата два часа преди срещата и чака, разбира. Ясно ли е? Не разбира само някои неща.

— Например? — попита Боутрайт.

— Ами, да разтреби стаята си. И да не позволява да й смъкват гащите. — Смехът беше брутален. — Привлича ги като магнит. Момчетата се въртят около нея, откакто беше на единайсет години. Тя върви по онзи особен начин. Намига. Изприщих се да й говоря докъде може да доведе това. Тя само се усмихва и пъчи гърди. Виж какво имам, аз съм жена. И накрая отиде и го доказа.

Никой не каза нищо.

— Аз я обичам, ясно ли ви е? — продължи тя. — Преди да й дойде менструацията, беше сладко хлапе. А сега непрекъснато се притеснявам. За СПИН и за други неща. Поне вече притесненията ми намаляха с едно. Може би трябва да я затворите. Защото аз със сигурност не мога да я обуздая. Ще ми помогне ли някой, ако се разболее от СПИН? Мислите ли, че е способна да отгледа дете? Предпазих я по най-добрия начин, по който можах и тя го разбра. Знаете ли какво ми каза веднъж? За мъжете. Седяхме в колата. Тя се ухили по онзи неин начин и разбрах, че ме очакват неприятности. Питам я: „Какво има, Шенийз?“. А тя: „Харесва ми, когато мъжете се потят, мамо. Между краката“. Едва не се задавих. Беше само на тринайсет години. Сетне попита: „И знаеш ли защо това ми харесва, мамо?“. Пое дълбоко въздух, усмихна се широко и рече: „Защото вкусът е приятен“.