Екзекуцията [bg]

— Майката се казваше Шарлот, но всички я наричаха Лоти. Тя и детето се появиха един ден заедно с група сезонни работници. Лоти беше хубава, но имаше лице на Оки4 и може би наистина беше такава. Или е имала кръв на Оки. Знаете ли нещо за Оките?

Кимнах.

— Откъде са родителите ви? — попита тя.

— От Мисури.

Елза се замисли.

— Ами, за мен Лоти беше чиста Оки. Хубава, но мършава и кокалеста. Носов говор, не особено добре образована. Знам, че терминът сега е обиден, но съм твърде стара, за да се притеснявам накъде духа вятърът. Навремето нямаше нищо лошо да ги наричат Оки, затова те си останаха такива за мен. — Тя изпи още две глътки и бирата свърши. — Майката беше красавица. Стройна, хубав бюст и ослепителни крака. Но походката й беше особена. Пристъпваше така, сякаш танцуваше. Естествено руса. Не платинения цвят, който започна да използва месец, след като дойде тук. Обичаше сините сенки за очи, изкуствените мигли, яркото червило и опнатите по тялото рокли. Тогава всички искаха да изглеждат като Мерилин Монро. Лоти дойде тук със сезонните работници, но така и не береше лимони. Въпреки това успяваше да плаща наема за двуетажната къщичка на Цитръс стрийт. Намира се на три преки оттук. Работниците носеха вкъщи меките плодове, за да си правят лимонада и каналите бяха пълни с обелки и изстискани остатъци. Общи бани. Там живееха Лоти и Хоуп. Но скоро наеха двуетажна къща. Когато Лоти ходеше в града, Хоуп стоеше вкъщи.

— Често ли ходеше в града?

Госпожа Кампос сви рамене.

— Нямаше я по цял ден. Ходеше на автостоп. Вероятно в Бейкърсфийлд или дори чак до Фресно, защото се връщаше с хубави неща. По-късно си купи и кола.

— Хубави неща — повторих аз.

Кожата около очите й се опъна.

— Вторият ми съпруг беше заместник главен директор на една от лимонените компании. Знаеше всичко и познаваше всеки. Каза, че когато спирала колите, Лоти вдигала полата си… Живяха тук, докато Хоуп стана на четиринайсет години. Сетне се преместиха в Бейкърсфийлд. Хоуп ми каза, че било, за да учи в гимназия, близо до дома си.

— И през всички онези години майка й е плащала наема, без да ходи да бере плодове?

— Нали ви казах, имаше особена походка.

— За любовник ли говорим, или за постоянна работа?

Тя се вторачи в мен.

— Май си падате по откровенията.

— Искам информация, госпожо Кампос, не намеци.

— Ами, не виждам с какво би ви помогнала тази информация, но… Да, Лоти взимаше пари от мъжете. Колко? Не знам. Дали е било официално, или само е намеквала да й оставят нещо под възглавницата, също не мога да ви кажа. Защото си гледах работата. Понякога отсъстваше с дни. Връщаше се с купища нови рокли. Дали е било нещо повече от пазаруване, не знам. — Тя сви рамене. — Но винаги носеше дрехи и за Хоуп. Качествени неща. Обичаше да издокарва детето си. Другите хлапета тичаха, облечени в джинси и маратонки, а нашата Хоуп беше пременена с хубава, колосана рокличка. Пък и се грижеше за дрехите си. Никога не ги цапаше. Седеше в къщичката, четеше и се упражняваше да пише. На пет години се научи да чете. Винаги е обичала да чете.