Вещицата [bg]

Елин често я викаха при раждания или пък когато някого го болеше зъб, или го мъчеше меланхолия. Да, имаше купища болежки, които тя можеше да облекчи с билките и заклинанията си. Хората търсеха помощта й дори при несподелена любов или нежелани ухажори, както и при проблеми с добитъка. Тя бе важен човек, когато нещо се объркаше, и за Мерта това бе по-добра съдба, отколкото да й тъпчат главата със знания, които никога нямаше да й послужат и които можеха да й създадат опасната представа, че е нещо повече от останалите.

Само че отварите на Елин като че ли нямаха влияние върху Брита. Месец след месец кръвта продължаваше да тече. Сестра й негодуваше все повече и твърдеше, че Елин явно прави нещо не както трябва, че не владее уменията, които си приписва. Една сутрин, когато Елин й занесе отварата, Брита запрати чашата в стената, зелената течност се стече бавно и образува локва на пода. После Брита се разрида.

Елин не беше зъл човек, но не можа да не се зарадва леко на отчаянието на сестра си. Брита често се държеше лошо не само с прислугата, ами и с Мерта, и понякога Елин си мислеше, че в корема й не може да порасне дете заради злото в нея. После се проклинаше за тези си мисли. Не искаше да бъде неблагодарна. Кой знае къде щяха да бъдат сега с Мерта, ако Брита не се беше смилила и не ги бе взела под крилото си. Само преди няколко дни Елин чу, че Ела от Мьорхулт е попаднала в приюта за бедни заедно с двете си най-малки деца. Без Брита, Елин и Мерта сигурно също щяха да се озоват там.

Но не й беше лесно да бъде благочестива, когато ставаше дума за Брита. В нея имаше нещо сурово и студено, което дори добър човек като Пребен не можеше да овладее. Понякога Елин си мислеше, че той заслужава по-добра съпруга. С по-топло сърце и по-благ характер. Не само красива външност и тъмна, гъста коса. Но това не беше нейна работа.

Все по-често Елин улавяше Пребен да я наблюдава скришом. Опитваше да го избягва, но не беше лесно. Той се движеше съвсем свободно сред прислугата, сякаш бе един от тях. Често го засичаха в обора или на пасбището с животните. Проявяваше рядка умелост в грижите за всички живи твари, а Мерта постоянно го следваше по петите като малко кученце. Безброй пъти Елин бе молила за извинение, задето дъщеря й му досажда толкова, но той просто се засмиваше, поклащаше глава и казваше, че трудно би могъл да си намери по-добра компания. Където и да отидеше Пребен, Мерта не беше далеч. Изглежда, си имаха приказка, защото Елин все ги виждаше да разговарят. Мерта държеше ръце зад гърба си като голям човек и се опитваше да прави широки крачки, за да върви наравно с Пребен. Веднъж Елин я попита за какво си говорят, но Мерта просто сви рамене и каза, че разговарят за всичко. За животните, за Бог и за неща, които Мерта бе чела в книгите. На Пребен му бе станало навик постоянно да й праща нови книги от библиотеката си. Когато нямаше друга работа или не вървеше по петите на Пребен, Мерта четеше. Елин се чудеше как завъртулките по страниците можеха да представляват такъв интерес за едно момиче, но неохотно я оставяше да чете, въпреки че цялото й същество й казваше, че от това няма да излезе нищо добро.