Вещицата [bg]

— Стига — каза накрая и поклати глава. — Време е за работа.

— Окей — отвърна Паула и се усмихна.

Филмовото студио се помещаваше в индустриална постройка с невзрачен вид. Около нея имаше ограда, но Мартин пробва портата, която не беше заключена, така че преминаха без проблем. Една от вратите на сградата беше отворена, вероятно за проветрение, и те влязоха предпазливо вътре. Постройката приличаше на хангар, имаше висок покрив и едно-единствено огромно помещение. Мартин и Паула се озоваха пред комплект дивани и нещо като гардероб с купища дрехи. Вляво няколко врати като че ли водеха към тоалетни и импровизирани гримьорни. Вдясно имаше издигнати стени с прозорци, за да се създаде илюзията за истинска стая, а кулисите бяха обградени от множество прожектори.

Към тях се приближи руса жена. Косата й беше вързана на хлабав възел, придържан с четка, а около кръста си носеше голям дърводелски колан, пълен с най-различно гримьорско оборудване.

— Здрасти, кого търсите?

— От полицията сме и бихме искали да говорим с Мари — каза Паула.

— Сега снимат сцена, но ще й кажа веднага щом приключат. Ако не е спешно?

— Не, можем да почакаме малко, няма страшно.

— Добре тогава, настанете се и се почерпете.

Те седнаха, като преди това се снабдиха с кафе и нещо за хапване от масата до дивана.

— Да, права си, не е особено бляскаво — каза Мартин и се огледа.

— Нали ти казах — отвърна Паула и налапа шепа ядки.

Загледаха се с любопитство към кулисите, откъдето долитаха гласове, рецитиращи реплики. След известно време се чу мъжки глас, който викна силно „Край“ и няколко минути по-късно жената с гримьорските принадлежности се появи, следвана от звездата, Мари Вал. Помещението изведнъж придоби значително по-впечатляващ вид. Тя беше облечена с бяла риза и къси тесни шорти, а в косата си имаше бяла панделка. Мартин не можа да не забележи, че има невъзможно изящни крака за възрастта си, но си наложи да опита да се съсредоточи върху работата си. Красивите жени винаги лесно го разсейваха. Преди да срещне Пия, това многократно му бе създавало проблеми и в Танумсхеде все още имаше места, които той избягваше, за да не се натъкне на някое от замесените лица. Някои хора бяха по-злопаметни от други.

— Колко е приятно сутринта ми да започне с красив мъж в униформа — каза Мари с дрезгав глас, от който космите по ръцете му настръхнаха.

Разбра как Мари си е създала славата на една от най-големите прелъстителки в Холивуд. Не би имал нищо против да бъде прелъстен от нея.