Мъжът, жената и гладът [bg]

Великолепен ден. Идеален, за да излезе на разходка и да забрави за работата, да върви боса под дърветата или да гази из потока, който прекосява парк „Алмендарес“ и се превръща в малък водопад близо до шосето, минаващо през парка; вода, която тече под мостчетата и плоските камъни и отнася хартиените лодки, които като малка пускаше в кристалночистия поток и гледаше как стигат до обграденото със зеленина корито на реката, някога наречена Чорера, преди това — Касагуас, а още по-рано — Касигуагуас. Този спомен от детството вече е твърде далечен, може би далечен като епохата, в която епископ Енрике де Алмендарис е извършвал умиванията си на мястото, наречено по-късно Баните на епископа, на брега на спокойния вир на реката; след време тя взела името му, а поетите я възвеличили още повече, като я нарекли Алмендарес.

Така или иначе всичко това принадлежи на отдавна отминали времена. Като детството й. Няма ги вече водопада и веселото поточе, няма ги рибите в малката лагуна, където водата се събираше, преди да се хвърли стремглаво в реката. Няма ги павилионите, в които продаваха балони, няма ги и малките центрофуги, където бялата захар се превръщаше в лепкав ядлив памук. По-голямата част от пейките са изпочупени, а романтичният миниголф с подвижните си препятствия, с миниатюрния си замък, с малките железни прегради и лилипутските хълмчета е в развалини.

Така или иначе това е любимият парк на Давид. Клаудия се усмихва при спомена за последния път, когато го заведе там. Разходката му из парка е ритуал, който винаги се повтаря — подскача по плочите, тича и се крие зад стволовете на дърветата, хваща се за столетните лиани и се люлее на тях като един мъничък Тарзан, макар че никога не е виждал филм за човека-маймуна. Инстинктът на детството никога не угасва.

Работният й ден приключи рано. Всъщност работата бе прекратена заради малък пожар. Нищо сериозно, но Държавна сигурност заподозря саботаж и отпрати служителите по домовете им, след като ги разпита. Клаудия сви рамене — реши да не обръща внимание на неудобствата. Обади се на Хулия от уличен телефон и заръча да приготви Давид. После разговаря с момчето, за да му каже, че ще мине да го вземе. Прибра се в стаичката си и облече една от любимите си рокли от пъстър муселин, която е плътно прилепнала на бюста, а надолу пада свободно и се дипли около краката й като завеса от мъниста.

Денят е прекрасен за разходка в парка. Духа възхитителен вятър — едновременно топъл и свеж, който отклонява вниманието й от възхитените погледи и от предупредителните сигнали, които се носят във въздуха. Тя не знае, но животът й е на прага на съдбоносни промени, като в онези телевизионни сериали, в които всички обстоятелства сякаш се съюзяват против героинята. С тази разлика, че тя не е действащо лице от телевизионен сериал и не е сигурно, че в края провидението ще се намеси под формата на Deus ex machina и ще промени съдбата й.