Страшният съд [bg]

58

Бъки отвори широко очи. Беше тъмно като в рог. От хъркането на Скот потреперваха гредите на тавана и стената между двете им стаи. Бъки спусна крака на пода. Духна в шепите си, закрачи по голия дървен под, кожата му настръхна от нетърпение да се върне.

Запали огън в печката, след това напълни мивката с топла вода, за да измие чиниите от снощи, преди да напълни чайника и да свари кафе. Облече се, обу ботуши и навлече палто, след което се засуети навън в тъмното, източи водата от тръбите и затвори капаците на прозорците, предвид идващата зима. След като свърши това, взе малко риба от снощната вечеря и я хвърли в тигана с картофи и лук.

Появи се Скот, беше със зачервени очи и се чешеше по стомаха между копчетата на долния гащеризон, с който бе облечен.

— Никога не си бях помислял, че ще ми се догади от тази миризма — рече той, наля две чаши с кафе и седна край масата.

— Прекалено си се разглезил — каза Бъки, изсипа съдържанието на тигана в две чинии и ги сложи на масата.

— Май теб не те свърташе на едно място да си тръгваш оттук — рече Скот. — Да трополиш под пода в тъмното.

— Снощи ти искаше да си тръгваш.

— Мисля, че като по-млад не се боеше от тъмното — отвърна Скот и се ухили.

Бъки задъвка внимателно, вторачен в чинията си. Отпи глътка кафе и потрепери.

— Какво има? — попита Скот.

— Малко силничко ми дойде.

— Не и кафето.

— Просто такова чувство изпитах — каза Бъки и глътна последната си хапка. — Може би трябваше да минем отсреща в тъмното. Имам GPS.

— Пошегувах се, Бъки. Не става дума за Майк Алън, нали?

— Не — отвърна Бъки и попи мазнината със сгъната на две хапка хляб. — Той ще се оправи. Обзалагам се, че ще изпита облекчение.

— Толкова ли са зле нещата?

— Както ти казах, много се краде. Но всичко е вече минало.

Бъки вдигна глава. Скот гледаше през прозореца бледата светлина, свил устни.

— Готов ли си? — попита той.

— Занеси си нещата в лодката — каза Бъки. — Аз ще измия съдовете и ще затворя.

След няколко минути вече бяха във водата, катереха се по разпенените гребени, нахлупили плетени шапки до ушите; двигателите работеха ритмично по пътя към дома. Скот караше в гладкия килватер на лодката на Бъки. Когато пристигнаха, в пристанището играеше къса и остра вълна. Небето бе смръщено и сиво, а вятърът свиреше в клоните на голите дървета, люлееше малкото лодки в дока и вдигаше пръски над водната повърхност. Бъки завърза и двете лодки, след това се качи в колата си и набра номера на Ръсел, преди още да е затворил вратата. Скот се качи от другата страна.