Страшният съд [bg]

— Чудесно — каза съдебният лекар и насочи вниманието си към екрана пред себе си.

— Няма да е като да работим по координатна решетка — каза Бъки, — но ще е близо до това.

— Достатъчно, за да открием труп — рече лекарят, вдигна за малко глава, а тонът му подсказваше, че изпитва удоволствие от работата си.

— А ние какво да правим? — попита Руукс.

— Само си седете на местата — отвърна Бъки.

Той се надигна и погледна през рамото на лекаря към екрана. Картината не бе нищо особено, просто едрозърнесто изображение на ехолот.

— Видяхте ли? — рече лекарят и се обърна към останалите.

— Какво? — попита Руукс, която скочи от мястото си и разклати лодката.

Бъки улови планширите на двата борда и успокои лодката. След като тя се стабилизира, той се надигна отново, за да види. Лекарят сочеше към неясно изображение с формата на обърнато обратно V.

— Какво е това? — попита агент Лий.

— Може би е само дънер — отвърна лекарят. — Но така стават нещата. Това е на пет метра под нас. Никога не съм работил с тази апаратура във вода или над тиня, но ще получим по-добра картина при различна плътност.

— По-малка плътност, така ли? — рече агент Лий.

— Разбира се.

През следващите четирийсет минути Бъки придвижваше лодката по въжето — напред и назад, надолу и нагоре, докато специалистът по съдебна медицина се бе вторачил в екрана си. Агентките нервничеха и трепереха, когато той извика:

— Опа!

— Какво има? — попита агент Руукс и отново разклати лодката.

— Може би има нещо — отвърна той и ги изгледа отново. — Нищо не става изведнъж, но мисля, че можем да стесним рамката на търсене.

— Какво мислите, че е? — попита агент Лий.

— Ами — измърмори той, извърна се отново назад, а след това посочи по-широка V-отметка върху екрана си, — или е голям камък, или… е човешка глава.