Зловеща паяжина [bg]

54

22 март

Париж

След изписването от болницата Килкъни хвана първия полет за Париж. Той редовно поддържаше връзка с Тао, която събираше разузнавателната информация, необходима за предприемането на следващия им ход. Самолетът му кацна на „Шарл дьо Гол“ късно следобед. Килкъни носеше само ръчна чанта и куфарче, така че стигна на митницата преди другите пътници. Паспортът, който Тао му беше уредила, изглеждаше доста овехтял и служителят на митницата му хвърли само бегъл поглед, подпечата го и му го върна.

След като влезе в главния терминал, Килкъни започна да се разхожда небрежно, искаше да разбере дали го следят. Мина през няколко магазинчета, отиде до тоалетната, купи си вестник. След като се мота двадесетина минути и не забеляза нищо подозрително, той се отправи към изхода.

Когато излезе през автоматичните врати, той чу вой на полицейска сирена. Воят се усили и Килкъни се огледа за източника му. Забеляза черен полицейски микробус, който летеше към терминала, следван плътно от сив седан. Микробусът спря до тротоара, вратите му се отвориха и петима мъже, облечени в черните униформи на специалните части, изскочиха навън. Килкъни се отдръпна встрани от пътя на мъжете, които се насочиха към вратите на терминала. Но те се разделиха на две групи — трима минаха от едната му страна, а двама от другата. Дюрок излезе от седана и нареди:

— Искам го жив, ако е възможно.

Килкъни замахна с ръчната си чанта и я запрати към двамата вляво.

Чантата се удари в главата на единия и той залитна назад. Нолън пусна куфарчето си и се приготви да се отбранява. Друг от мъжете се приближи и Килкъни заби изпънатата си длан в гърлото му. Ударът беше толкова силен, че с върховете на пръстите си Килкъни усети трахеята му. Очите на мъжа се изцъклиха и той започна да се дави. Килкъни го блъсна и се обърна да посрещне другите двама.

Като се концентрира върху един от мъжете, Килкъни изстреля два ритника в бърза последователност — един в слабините, а другия в главата — и го просна на тротоара. Другият запази хладнокръвие и Килкъни скъси дистанцията, като се опитваше да намери подходящ ъгъл за атака и да се изплъзне от клещите, в които беше попаднал. Мъжът обаче блокира атаката и Килкъни забеляза, че поглежда някъде над него.

Завъртя се мигновено и видя друг от нападателите да замахва към него с палка. Отклони удара с лявата си ръка, сграбчи дървената палка, точно над ръцете на нападателя и я изви рязко назад. Върхът ѝ счупи носа на мъжа и му изби няколко зъба.

Струя от някаква миризлива течност плисна Килкъни в лицето. Тротоарът се люшна под краката му. Главата му затуптя и всичко се завъртя лудо. Сякаш беше във варел, който се търкаля по склона на стръмна планина. Падна върху паважа в безсъзнание. Двама от хората на Дюрок го завързаха и го вкараха в микробуса.

— Закарайте го в гаража — нареди Дюрок и погледна неодобрително тримата мъже, които Килкъни беше пребил — само единият беше в съзнание. — А тези заведете при нашия лекар.