![Пенрик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/0/penrik-bg-download.jpg)
Пенрик [bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-894-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пенрик [bg]». Краткое содержание книги:
ДЕМОНЪТ НА ПЕНРИК
ПЕНРИК И ШАМАНЪТ
ЛИСИЦАТА НА ПЕНРИК
МИСИЯТА НА ПЕНРИК
ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ НА МИРА
ЗАТВОРНИЧКАТА НА ЛИМНОС
На път към годежа си младият лорд Пенрик попада на необичайна гледка — възрастна жена е паднала от коня си и лежи на земята в безпомощно състояние. Притекъл се на помощ, Пенрик открива, че дамата е свещена от храма, заклета на Копелето, един от петимата богове в неговия свят. С последния си дъх свещената прехвърля в Пен демона си и всички тайнствени сили, които вървят в комплект с него. От този миг животът на Пенрик се променя необратимо — младежът поема по пътя на магьосничеството с всички съпровождащи това рискове. Път, които ще го срещне с интересни хора (не на последно място със собствения му демон на хаоса с все дузината му предишни ездачки), неразрешими загадки, далечни страни, опасни мисии, политически интриги, а накрая — и с любовта
Този сборник в пример за органична смесица от силни характери и отличен хумор!Пъблишърс Уикли
Инглис взе предпазливо ножа, сякаш се боеше, че Пен ще го дръпне в последния момент като някое жестоко дете. Кучетата се довлякоха по корем и се настаниха от двете му страни като космати възглавнички. Ръката му се сви спазматично около костената дръжка, а Освил, надвиснал над тях с оголен меч, трепна. Но Инглис само нави ръкави да огледа ръцете си.
Пен не можеше да откъсне поглед от тях. Почти не беше останала здрава кожа, плътта беше подпухнала и нарязана от червени белези, кафеникави корички и подлютени резки. Още толкова порязвания по обратния път към столицата и резултатът щеше да е трагичен. Инглис избра едно място и вдигна ножа, а Пенрик помисли: „Дез, дай ми да видя.“
Треперещото острие сряза кожата, която се раздели червена, и Пен стисна зъби до болка от съчувствие. Видяното с помощта на Дез не се различаваше особено от онова, което би възприел със собственото си зрение, само дето сбиращата се в раната кръв имаше странен сребрист отблясък, като лунна светлина по вълча козина. Инглис плъзна плоската страна на ножа напред и назад по раната, от двете страни, докато острието не се покри изцяло с кръв. Закотвеният дух се движеше заедно с ножа и точеше опашка от дим, която възви и се слегна върху кръвта. Пен побърза да прогони аналогията с мухи, които се спускат връз парче леш. Само че духът сякаш наистина се хранеше, уплътняваше се, докато кръвта изсъхваше и сребристото ѝ сияние угасваше.
„Даа — промърмори Дез, — боя се, че нашата кръв не би могла да послужи за същото.“ Пръстите на Инглис върху дръжката на ножа побеляха. Пен се наведе към него и хвана ръката му.
— А сега ми го дай. Аз ще ти го пазя.
След кратък миг Инглис отпусна хватката си и Пен откопчи дръжката от пръстите му. Освил все така стоеше нащрек с меча си.
Инглис каза задавено:
— Не го прибирай в канията преди кръвта да е изсъхнала напълно. Бързо става. И изтъркай острието със суха кърпа.
— Добре — каза Пен и зачака. Опашката от дим се оттегли в ядрото на закотвения дух. Лепкавата кръв изсъхна и започна да се рони. Пенрик я изтри в панталоните си и прибра лъскавата стомана на сигурно място. Дез оттегли помощта си, видението на Толиновия дух изчезна и Пен си отдъхна с облекчение.
Закуската премина по-кротко, защото децата още бяха при съседите, само слугинчето се беше върнало. Нагостиха шестимата гости, или по-скоро петимата гости и техния затворник, с овесена каша, подправена с масло, сирене, ечемичен хляб и миналогодишни ябълки. Кучетата се мотаеха при вратите, безразлични към безмесните ястия. Разговорите бяха от практическо естество. Галин и Госа обаче току хвърляха погледи към Инглис, но не както се гледа престъпник.
Пенрик също смяташе, че Инглис се справя много зле като престъпник. Не му идваше отвътре изобщо. Каквито и представи за героично залавяне да бе хранил Пен по пътя насам, реалността го беше разочаровала. „Е, ако си се надявал на глупава паника, той е твоят човек“ — промърмори Дез.
„Аз едва ли бих се справил по-добре, ако неволно съм убил най-добрия си приятел с новопридобитите си способности“ — отвърна Пен.
„Аз не бих ти позволила. Нищо такова не се е случвало на мой ездач… — Дез сякаш се поколеба, после добави: — От много, много време.“
„Аргументът ти сам си захапа опашката май, а?“
„Хм“ — изхъмка Дездемона и се кротна отново.
Сержантът се обърна към Освил.
— Да се готвим ли вече за път, сър? Ще ни трябва още един кон.
Освил остави лъжицата си и каза:
— Ако няма какво повече да направим тук, значи е време да тръгваме, да.
— Добре дошли сте да останете още — вметна дякон Галин. — Още ден-два едва ли ще са от значение.
— Благодаря, дяконе, но не мога да се съглася с вас. С всеки ден забавяне опасността снеговете да ни хванат в капан нараства.
Пен не беше съгласен и с двамата. Възможно бе още ден-два тук да са от огромно значение… за някои.
Галин прехапа устна.
— Просветен Пенрик, бих искал да поговорим насаме. За храмови въпроси, които ме тревожат.
Като Сива сойка, Освил беше точно толкова служител на храма, колкото Пенрик или Галин, но не възрази, а само хвърли сух поглед на магьосника, когато двамата с дякона станаха от масата. Стражите сякаш се притесниха, че остават лишени от магическата защита, която Пен уж им осигуряваше с присъствието си, но дори Инглис да… боговете знаят какво… да ги приспи със заповедния си глас и да изкуцука нанякъде, Пен щеше да го настигне преди да е стигнал до обора дори.