Пенрик [bg]

— Ти откачи ли? Искаш да му дадеш оръжие, това оръжие? Което, освен всичко друго, е важно доказателство, ако позволиш да ти припомня.

— Важно е, но не само като доказателство. Той не лъже за ножа. Оръжието наистина служи като котва за духа на Толин. — Освен това да държи почти отхвърления призрак на младежа толкова близо до гърдите си причиняваше на сетивата му доста неприятен сърбеж. — Искам да видя как го прави, защото така ще науча повече.

Гневът в очите на Освил лумна.

— Учени! — изсъска той с омраза. — Бихте си пъхнали ръката във ведро с пепелянки, за да проверите дали наистина хапят.

Пен понечи да се ухили, но успя да отвърне сериозно:

— Видя ли как го прави, ще знам дали наистина е необходимо да го прави всеки ден, за да поддържа духа на Толин. Ако е така, значи ще трябва да се примириш с тази процедура всяка сутрин по пътя до Изтокдом, така както ще го търпиш да си мие лицето или да се бръсне.

— Абсурд да му дам бръснач в ръцете.

Пен кимна сериозно.

— Тук съм съгласен с теб. За всеки случай бъди нащрек, става ли?

— Става. Ако съм разбрал правилно, дори магьосниците не са защитени от стоманата.

— Всъщност Дез има един много як номер за такива случаи, макар че още не разбирам как приравнява стоманата към дърво. — А и точно този нож Пен не би ѝ позволил да превърне в облаче ръжда. — Мисля обаче, че ако ще наранява някого, ще е самия себе си. — И понеже Освил продължи да се мръщи, добави: — Едва ли ще ти е по-приятно да обясняваш защо затворникът ти се е самоубил, отколкото защо е избягал.

— Доста по-неприятно би било всъщност.

— Има и друго. Ако изгубим Инглис, било чрез бягство, било чрез бягство в смъртта, ще изгубим също и Толин, както и всяка надежда да помогнем на Скуола. А и душата на Инглис също ще бъде под въпрос. Представи си ги като трима планинари, които се катерят по ледник и висят на едно и също въже. Ако Инглис не може да удържи другите двама, всички ще паднат в пропастта.

Освил се замисли над казаното, докато пяната по половината му лице се спичаше на коричка.

— Не виждам как Инглис ще спаси когото и да било, ако няма достъп до силите си.

— И той не вижда, но аз имам една-две идейки по този въпрос.

— Богове пет, искаш да възстановиш способностите му?! Не! — повиши глас Освил. — Това ще е по-лошо, отколкото да му връчим едновременно ножа, бръснач и кучетата. Като си започнал, да му дадем оседлан кон и кесия злато, а?

— Нямам кесия злато — спокойно отвърна Пенрик и бе възнаграден с ясна гледка към оголените зъби на полуобръснатия дознател. — А и в земя, така изобилна откъм пропасти, човек няма нужда от специални инструменти, за да сложи край на несгодите си. — Ако се съдеше по изражението на Освил, тази представа също не се нареждаше в списъка с любимите му. — Колкото до кучетата… не спирам да мисля за тези кучета.

Освил тръгна след него към спалнята, все така настръхнал от възмущение.

— Така — каза Пен и седна с кръстосани крака на спалния чувал срещу Инглис. Посегна зад главата си да развърже вървите, заплели се през нощта в плитката му. Намръщи се, когато се наложи да откъсне от корен няколко упорити косъма, после извади канията изпод дрехата си, остави я в скута си и изтегли ножа. Беше истинско произведение на оръжейното изкуство, смъртоносни извивки, разкрасени със старо злато и кървавочервени скъпоценни камъчета. Протегна го с дръжката напред към Инглис. — Направи каквото трябва.