Ейглетиерови [bg]

Вкъщи всичко бе спокойно. Седнал пред масажа си, Даниел от един час се мъчеше над задачата по тригонометрия. Беше намерил отговорите на двата първи въпроса, но за третия не знаеше откъде да започне. Жан-Марк можеше да му помогне; за нещастие днес той нямаше да дойде за вечеря. Живееше си спокойно в квартирата на улица „Асас“! Даниел погледна часовника си: вече е три часът и двадесет минути. Така ли щеше да прекара единствения си свободен следобед от седмицата — да вехне над функциите и кривите! А освен това имаше да приготвя и домашно по френски: „Разбор на стиха на Алфред дьо Вини: Обичам величието на човешките страдания!“ И още, да научи урока по физика за „Фа диез“! Никога няма да успее! Освен ако… Хрумна му една идея; взе листовете си и бързо се запъти към хола: „Ще се обадя по телефона на Дебюке. Той положително ще знае!“

И не се излъга. С готовност, в която прозираше и нотка на снизхождение, Дебюке му продиктува решението:

— Нали знаеш, драги, че промяната на функцията зависи от знака на производната…

— Да!

— Оттук всичко е ясно. Извлечи значи у и обърни внимание на знака у’. Като имаш: у’ = cos x — sin x.

— Загря ли?

— Да, да…​

За три минути бъркотията бе оправена. Даниел благодари, затвори телефона, прегледа бележките, които бе взел, и се почувствува разтоварен от голямото бреме. Зарадван от успеха, той телефонира на Даниела. Нямаше какво да й каже, но си мислеше, че ще му бъде много приятно да чуе гласа и преди да се върне към уроците си. А може би няма да я намери. Ако се обади майка й, ще затвори веднага телефона. Но чу гласа на Даниела: