Ейглетиерови [bg]

— Ейглетиер, на дъската.

— По дяволите! Нищо не знам — прошепна Даниел на Дебюке, като стана.

Той слезе надолу по стълбата на амфитеатъра, като влачеше краката си, за да спечели няколко секунди.

— Е, хайде! Да побързаме! Да побързаме! Обувките ви са като на водолаз, честна дума! — викна Мушино.

Смях избухна зад него.

— Бях ви дал да научите урока за събирателните лещи — каза Мушино. — Начертайте значи един предмет пред едни такава леща и ми обяснете чертежа.

Даниел сви вежди и можа да си припомни само едно пресичане на плътни и пунктирани линии и букви и цифри без някакво значение. За щастие Лоран Совело, който бе чудно находчив, вдигна ръка, щракна с пръсти и каза:

— Господин учителю, вярно ли е, че микроскопът и астрономическият далекоглед са съкратени в програмата на тазгодишните зрелостни изпити?

— Кой ви е казал тази глупост? — извика Мушино, като се обърна към него.

— Един приятел на баща ми, който е инспектор в академията.

— За пръв път чувам такава новина! Подиграли са се с вас!

— Кълна ви се, господине…

— Истина е — намеси се Дебюке, който бе разбрал играта. — Аз също чух да се говори такова нещо.

— И аз! И аз! — подсили дебелият Зюлейбос.

През време на тази словесна престрелка Лувие, който седеше на първия ред, разтвори учебника си по физика на страницата, където бе чертежът. Даниел видя рисунката и възстанови знанията си. А Мушино, след като въдвори тишината в класа, се обърна пак към него: