Ейглетиерови [bg]

Той взе цигара, хвърли пакетчето върху масата, щракна запалката си и пое дълбоко дима, за да има време да размисли.

— Когато си била тук последния път? — каза той със саркастична усмивка. — Е, добре, много бързо си предвидила, защото когато бе тук последния път, нямаше абсолютно нищо!

Тази глупава лъжа раздразни Мадлен.

— Което значи, че сега вече има нещо! — отвърна тя бързо.

Той загуби самообладанието си:

— Но не! Не повече, отколкото преди! Идиотска история! Франсоаз си е загубила ума…

— Тя ви е видяла, Жан-Марк!

— Видяла! Видяла! Какво значи това? Дори да допуснем, че съм се самозабравил за един миг… И наистина е така! Самозабравих се!… И Франсоаз влезе в този момент!…

Докато той говореше, Мадлен разглеждаше стаята. Уверена бе, че Карол е минала оттук; тя е поставила тази кръгла масичка до прозореца; тя е избрала този кремав цвят на пердетата; тя е купила тези простички гравюри. На облегалото на един стол висеше женски шал с пожълтели листа и пъстри пера, подарък от Мадлен на Карол. Тя стана с цигарата в уста и се приближи бавно към това цветно петно.

— Помъчих се да обясня на Франсоаз какво бе се случило — продължи Жан-Марк, — но тя запуши ушите си. В края на краищата аз съм много доволен, че си дошла, защото поне ти ще успееш да я вразумиш. Трябва на всяка цена да се отучи от навика си да прави драми от всичко!

Мадлен надигна шала с върха на пръстите си и каза със спокоен глас:

— А това, Жан-Марк — това не е ли драма?

Той сви вежди и в очите му се появи леко колебание.

— Какво? — измърмори той. — Карол бе тук! Истина е! Помогна ми да се устроя.

Мадлен остави шала да падне върху стола.

— За глупачка ли ме вземаш?

При тия думи той си пое дъх дълбоко, навярно за да овладее гнева си. И със сериозен и решителен вид направи крачка към нея.

— Обичам те безкрайно, Мадлен — каза той. — За мене ти си повече от майка, но не искам да се ровиш в моя мъжки интимен живот.

— Страх те е да не изцапам ръцете си? — извика тя.

Той надигна рамене. Тя смачка угарката си в пепелника. Пръстите й трепереха.

— Жан-Марк, не зная дали ясно съзнаваш какво правиш. Но това е просто недостойно! Моля те да се опомниш! Ще скъсаш с Карол!

— Това — каза той, като я гледаше студено — няма да стане.

Грозна, отпусната гримаса обезобрази лицето му. Изведнъж той заприлича на разгневен дванадесетгодишен хлапак, който се ежи. Толкова й дожаля за него, че й се искаше да заплаче. Ах, Карол добре беше го обработила! Като потискаше чувствата, които я обзеха и застрашаваха да я обезоръжат, тя процеди през зъби:

— Ти си малък мръсник! Той избухна:

— Е, добре! Да, аз съм малък мръсник! Дори голям мръсник! Но това малко ме интересува! Аз съм у дома си! Имам право да върша каквото си искам. Махни се!