Приемане [bg]

После предимно слушаха, като открадваха по някоя секунда между песните, за да си кажат нещо или да си вземат още бира. От известно време, докато оглеждаше помещението за познати, на които да кимне, да потвърди връзката си с тях, имаше чувството, че не той наблюдава, а някой наблюдава него. Отдаде го на затихващ симптом на не-болестта му или на кокетниченето на Чарли. Изведнъж обаче през гъстата пелена от човешки тела, приливната вълна от силни разговори и френетичната музика в другия край на залата, близо до вратата, забеляза нежелан образ.

Хенри.

Стоеше напълно неподвижно и наблюдаваше, даже без чаша в ръка. Носеше онази нелепа копринена риза и претенциозни, изгладени панталони, но въпреки това някак се сливаше със стената, сякаш точно там му беше мястото. Никой освен Сол като че ли не го забелязваше. По някаква причина силно го порази фактът, че Сюзан не е с него. Тъкмо това го накара да сподави импулса да се обърне към Чарли и да му посочи Хенри: „Ето това е човекът, който нахлу във фара преди няколко нощи“.

През цялото време, докато Сол се взираше в Хенри, ъглите на стаята потъмняха, неприятната сладка миризма се усили, всички наоколо станаха по-безплътни — смътни, неразпознаваеми силуети — а цялата светлина струеше и се събираше около Хенри, за да се разлее после от него.

Зави му се свят, като че ли под краката му се бе раззинала пропаст и той висеше над нея, готов всеки миг да падне. Всички симптоми, които уж бяха изчезнали, се върнаха, като че ли само са дебнели от скривалището си. През главата му преминаваше комета, от която капеха пламъци и се спускаха в огнена диря по гърба му.

Бандата продължаваше да свири в мрака, но докато звуците се сливаха в невъзможно бавна песен, преди да се стопят в тъмна, проблясваща спирала, преди всичко не-Хенри да изчезне, Сол стисна масата с двете си ръце и отмести поглед.

Бърборенето и шумотевицата се върнаха заедно със светлината, разговорите се подредиха, групата звучеше нормално, а Чарли му говореше така, сякаш нищо не се е случило. Облекчението на Сол бе толкова осезаемо, че кръвта му забушува и усети как му прималява.

След минута, когато се почувства по-стабилно, дръзна да хвърли поглед към мястото, на което бе видял Хенри. Беше изчезнал и на негово място стоеше друг човек. Не се познаваха, но онзи смутено вдигна бирата си за поздрав и Сол осъзна, че твърде дълго го е зяпал.