Приемане [bg]

Моментът изобщо не е подходящ за интервюта, но нямаш избор. Растението отново разцъфва в съзнанието ти, но ти си заета да разговаряш с биолога в един тесен кабинет в града, в който живее — офис, който си наела и се преструваш, че е твой, с всички подходящи учебници по психология и психиатрия по лавиците. Махнала си дипломите и семейните снимки на действителния собственик на кабинета. Отстъпваш пред Лаури и позволяваш на хората му да изнесат столовете, леките мебели и други елементи от стаята, сякаш със смяната на мебелите и цветовото решение от спокойно синьо и зелено с червено, оранжево и сиво или сребристо ще се намери отговорът на по-съществен въпрос.

Лаури твърди, че подредбата и рекомбинациите могат да имат „подсъзнателен или инстинктивен ефект“ върху кандидатите.

„Да ги накараме да се чувстват по-сигурни и спокойни?“ питаш ти в един от редките моменти, в които дръзваш да подразниш звяра с пръчка, но той не ти обръща внимание, а в мислите ти казва: „Да ги накараме да поискат това, което искаме ние“.

Все още се усеща миризмата на влага от аварията с тръбата в сутерена. В ъгъла има петно, скрито от малка масичка, сякаш е следа от престъпление. Единствената улика, че това не е твоят кабинет: едва се натъпкваш в стола си.

Растението цъфти в съзнанието ти и всеки път, когато това стане, имаш по-малко време, по-малко неща, които можеш да направиш. Дали растението е предизвикателство или покана, или безсмислено отвличане на вниманието? Или послание? Ако е така, какво означава (стига Уитби да не си измисля)? Светлината на дъното на топографска аномалия, на врата в Зона X, на карта таро, използвана от Бригадата за свръхестествени и системнонаучни изследвания. Разцъфващата светлина на магнитнорезонансната томография, която ти правиха миналата седмица.

Насред целия този цъфтеж в мозъка ти, онова, което би предизвикало шега от Грейс, стига да можеше да й кажеш, яхва света: биологът, талисманът, който пристига точно когато всичко отново започва да те притиска и времето да не достига.

— Кажете името си за протокола.

— Предния път го направих.

— Въпреки това.

Биологът те поглежда, сякаш си враг, а не човек, който може да я изпрати там, където тя тъй очевидно желае да отиде. Отново отбелязваш не само мускулатурата на тази жена, но и факта, че е готова да усложни дори най-простото нещо, като да съобщи името си. И хладнокръвието й, което идва не само от съзнанието коя я, но и от увереността, че в крайна сметка няма нужда от никого. Някои специалисти биха го класифицирали като психично разстройство, но при биолога то се демонстрира като абсолютна и непоколебима яснота.