Игрите на Палача [bg]

— И по-точно?

— Пуснахме искане за следене в Интерпол, властите на Ирландия са направили същото. Уведомени били всички европейски страни и Щатите. Първоначално не станало нищо. Винаги е по-трудно да се открие нещо, когато не се очаква. В повечето полицейски досиета фигурират предимно имена, адреси, отпечатъци от пръсти и други такива. Един безименен знак трудно може да се опише и класифицира по начин, който всички ще разберат.

— Но?

— Изкарахме късмет. В един стар архив открили нещо интересно.

— Започва като историята за грозното патенце — вметна Фицдуейн.

— Преди около година и половина в околностите на Сан Франциско бил намерен обгорен труп в една почти напълно изгоряла кола — продължи Мечката след моментно колебание, тъй като не можеше да разбере какво общо има тук грозното патенце. — Вероятно намерението на извършителите е било да унищожат напълно и колата и тялото.

— И какво им е попречило?

— Престарали са се в убийството. Освен бензина в резервоара, в колата е бил поставен пластичен експлозив. Част от ръката на трупа била изхвърлена от експлозията. Била силно обгорена, но успели да различат буквата „А“ с нещо като кръг от цветчета около нея. Рисунката била много малка и не били сигурни, какви са цветята. Опитали с различни имена, но ударили на камък. Тогава им провървяло със…

— Здравец — каза Фицдуейн.

Мечката го изгледа учудено:

— Откъде знаеш?

— Аз съм седмият син на седми син — каза Фицдуейн. — В Ирландия има поверие, че такъв човек има особени дарования. Е, видях се и с един човек, който явно разбираше от цветя.

— С кого?

— Андреас.

Те се спогледаха.

— Това още нищо не значи — каза Мечката.

— Знае ли някой? — отвърна Фицдуейн. — Довърши си приказката. Беше стигнал до откъснатата ръка.

Мечката хвърли един унищожителен поглед на някаква двойка, която искаше да седне на тяхната маса. Мъжът и жената бързо се отдалечиха.

— Не знаят чия е ръката. Не е възможно да се идентифицира. Била вече силно обгорена, когато е станала експлозията, а тялото и колата били почти напълно унищожени. Не могат да се вземат отпечатъци, не могат да се сравняват зъбите, никакъв отличителен белег, освен малката татуировка.

— Мъж или жена? — попита Фицдуейн.

— Жена.

— Възраст?

— Трудно е да се определи. Предположението е между двайсет и трийсет.