Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игрите на Палача [bg]
Игрите на Палача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игрите на Палача [bg]

Электронная книга - «Игрите на Палача [bg]». Краткое содержание книги:

С фабула от разтърсващи събития, авторът Виктор О’Райли се нарежда до такива майстори на напрежението като Робърт Лъдлъм и Кен Фолет с един разказ за смъртоносни игри и невидими играчи. Военният фоторепортер Хюго Фицдуейн открива тялото на обесено момче на собствената си земя. Момчето се оказва ученик от местното училище; на пръв поглед всичко сочи самоубийство. Но когато малко след това на тялото на един терорист откриват същата татуировка като тази на обесеното момче, Фицдуейн тръгва по следите на истината. Само един човек носи отговорността за тези жестокости. Жесток садист, но гениален садист, който владее целият свят. Наричат го Палача. А играта му току-що започна…
1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 228
Перейти на страницу:

— Бялото вино е в избата — каза фон Графенлауб. — Почти всички къщи в Швейцария имат и противоядрени скривалища или поне са в близост до такова. Дълги години се строяха задължително заедно с жилищата.

Обиколката им продължи. Банята беше толкова лъсната, че спокойно можеше да служи и за операционна. За да използва бидето, явно човек трябваше да е добре изкъпан и да е облечен в защитни дрехи и маска. Тоалетната чиния бе с електронен механизъм за пускане на водата. Фицдуейн провери тоалетната хартия — беше мека и пухкава. Нищо не липсваше.

Дневната бе светла и просторна. Плъзгаща врата с двойни прозорци водеше към верандата. Основната мебел се състоеше от елегантен Г-образен кожен диван, Фицдуейн седна на дългата страна и вдигна краката си отсреща. Кожата беше толкова мека и фина, че пораждаше неподозирани чувства.

Фон Графенлауб седна насреща му в някаква конструкция от ленти, макари, кожа и стомана, която трудно можеше да се нарече стол, но явно адвокатът се чувстваше удобно в него. Взе едно куфарче от земята, което дотогава Фицдуейн не беше забелязал и го постави на коленете си. Набра шифъра на ключалките, чу се едно меко „щрак“ и куфарчето се отвори.

— Това куфарче е специално — каза фон Графенлауб, — трябва да се изчака трийсет секунди след отключването и тогава да се отвори, защото стават всякакви неща — сълзотворен газ, боя, сирена, юмрук на пружина може да изскочи — въобще неприятни неща.

— Чий е апартаментът? — попита Фицдуейн.

— Ваш — отговори адвокатът.

Фицдуейн вдигна вежди:

— Не думай!

Фон Графенлауб се засмя. Имаше дълбок, приятен и заразителен смях. Независимо от факта, че за Врени той бе безчувствен капиталист, Фицдуейн започваше да го харесва. Това обаче не означаваше, че му вярва.

* * *

Ерика фон Графенлауб сви колене и разтвори крака. Пръстите й се впиха в чаршафа. Затвори очи и почувства как езикът му идваше все по-близо и по-близо до мястото, което бе извор на несравнимо удоволствие. Първо почувства топлината на дъха му, после лекото докосване на езика му. Чакаше, без да помръдне. Дишането й се учести, но тя продължаваше да лежи почти неподвижно. Само от време на време през цялото й преминаваше тръпка на удоволствие, което бе единствената проява на надигащата се у нея страст.

Той я бе научил на това. Обичаше да провокира, забавяше умишлено докато изкристализиралото физическо желание не вземеше връх над всичко останало.

Натискът на езика му започна да се увеличава — бе навлязъл в ритъма, който само двамата познаваха. Обгърна с длани гърдите й и пръстите му започнаха да галят зърната й. Внезапно тя усети надигащата се вълна от екстаз и вече не бе в състояние да я спре. Тялото й се изви, разтърсиха я сладостни тръпки и тя стисна главата му с бедра. Ръцете й мачкаха раменете и гърба му, после притеглиха главата му още по-близо.

— Давай — извика тя — причини ми болка сега! — ръцете му стихнаха гърдите й, остра болка прониза тръпнещото й от сладостно удоволствие тяло. Оргазмът я заля и тя изпищя в пълен екстаз. Последва втори вик, когато той се изправи и грубо я облада.

По-късно, след като всичко бе свършило, тя седеше на леглото с кръстосани крака и се любуваше на образа си в огледалото. Хвана гърдите си и ги огледа. Бяха натъртени и я боляха, но след върховното преживяване усещането бе почти приятно.

— Мислех си за ирландеца — каза тя.

— Не се притеснявай — каза русокосият мъж. — Владея положението.

— Не, не можеш да го спреш. Не става така.

— Да не би да те е грижа за него? — стоеше пред нея. Беше красив, но опасен. Тя протегна ръка към слабините му. Той отново получи ерекция. Тя се наведе напред и лекичко го докосна с език.

— Не, не ме е грижа, но той е привлекателен мъж. Ще ми се да го имам, преди да умре.

Русокосият мъж се усмихна:

— Малката сладка Ерика, създадена само за любов.

Тя го притегли към себе си.

* * *

— Апартаментът е мой — каза фон Графенлауб — и тъй като смятам, че това, с което сте се захванали, ще отнеме доста време, реших, че ще имате нужда от място, където да предразположите хората да ви се доверят, и където на спокойствие да обмисляте по-нататъшните си действия. Предлагам ви да го ползвате колкото е необходимо. Мисля, че тук ще ви е по-удобно, отколкото в хотела, пък и ще разполагате с повече възможности за работа. И да не забравя, в гаража има кола, която също е на ваше разположение, едно малко БМВ. Приемате ли?

1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)