![Игрите на Палача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/3/igrite-na-palacha-bg-download.jpg)
Игрите на Палача [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Хипопо
- ISBN: 954-619-009-8
- Переводчик: Илка Дюлгерова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игрите на Палача [bg]». Краткое содержание книги:
Фицдуейн кимна. Не искаше да прекъсва адвоката точно в този момент. Усещаше, че има още нещо.
— Добре — каза фон Графенлауб, — когато се заемам с нещо, обичам всичко да е наред — той се усмихна. — Ние, швейцарците сме възпитани да правим всичко както трябва — потупа куфарчето си. — Събрал съм всички документи, които открих и смятам, че може да са ви от полза — снимки, характеристики от училище, медицински свидетелства, имената и адресите на приятели, имената на хората от полицията, към които можете да се обърнете за съдействие, препоръчителни писма и пари.
— Пари не са ми необходими — каза Фицдуейн.
— Зная, от полицейските доклади разбрах, че печелите доста добре в професията си, а имате доходи и от друго място. Но моите агенти не можаха да открият нито източника, нито размера на тези допълнителни доходи. Бяха не по-малко учудени от мен самия — обикновено нямат проблеми с подобни неща — погледна към Фицдуейн въпросително.
Фицдуейн се усмихна загадъчно:
— Швейцарците не са единствените, които не одобряват правителството си и държат на поверителността. Вижте, нека да сме наясно — нямам нужда от пари, но ви благодаря за предложението.
Фон Графенлауб се изчерви. Не ставаше дума само за пари, ставаше дума за това кой ще дърпа конците. Осъзна, че ирландецът няма никакво намерение да се остави да му въздействат по какъвто и да било начин. Щеше да се държи добре, да съдействува дори, но когато и както той реши. Адвокатът не бе свикнал да му се противопоставят така. Фицдуейн го гледаше. В очите му проблесна решителност. По дяволите! Неохотно фон Графенлауб кимна.
— Приемам предложението ви да ползвам апартамента — каза Фицдуейн. — Честно казано, не мога да устоя на добрата винена изба — тонът му бе смекчен и предразполагащ. Почти небрежно, като че ли сега му беше хрумнало, той попита: — А, бихте ли ми казали дали телефонът и апартаментът се подслушват?
Тонът и поведението му почти бяха приспали бдителността на адвоката, фон Графенлауб се обърка, смущението личеше по лицето му. Помълча и накрая каза:
— Да.
— Заради мен ли е направено или микрофоните са просто част от строителния план? — попита Фицдуейн.
— Поставих ги, за да ви запишат. Разпоредих се да го направят, преди да ви проуча напълно. Не знаех с какъв човек си имам работа.
— Кой обикновено ползва апартамента?
— О, имам го доста отдавна. Когато от време на време ми се прииска да остана сам или имам поверителен разговор, идвам тук.
— Разбирам. Нещо като къщичка на дървото, но за възрастни.
— Подслушвателните устройства ще бъдат свалени незабавно — каза фон Графенлауб. Отиде до шкафа, извади две стъклени чаши и наля уиски. Подаде едната на Фицдуейн. Беше ирландско дванайсетгодишно, марка „Джеймсън“.
„Тъкмо ще застрелям гадното растение“, помисли си Фицдуейн.
Четиринадесета глава
Фицдуейн реши, че малко ще си почине от жените фон Графенлауб. Врени се обаждаше по телефона, но единствено повтаряше: „Пази се, ирландецо“, което нито му помагаше, нито го правеше по-неуязвим. Марта беше отишла на ски в Ленк за две седмици, а ако видеше Ерика, само щеше да се възбуди, както е правел горкият Андреас. Не че имаше нещо против възбудата, проблемът беше докъде ще го докара това. И отново се сети за Андреас.
И той нещо криеше. Лейтенант Андреас фон Графенлауб бе редовен офицер и в момента беше на военен лагер в Санд, където обучаваше новите войници. Не можел да се освободи, но ако Фицдуейн нямал нищо против да отиде при него, щели да поговорят между две маневри. След няколко минути и едно обаждане от Беат фон Графенлауб всичко се уреди. Ако Фицдуейн бил на Главната казарма Гисан в нечовешкото време 7:00 сутринта, транспортът му до Санд щял да бъде осигурен. До мястото можел да стигне с трамвай номер девет.
За да открият Андреас им трябваше повече от час. След като провериха множество групи, увлечени в учебни схватки, най-накрая го откриха, застанал на един обрасъл с трева бункер да чака нападението на взвода си. Беше с маскировъчни дрехи и тежък автоматичен пистолет в кобур. С ръце на кръста и излъчващ самоувереност, той погледна предизвикателно към Фицдуейн.
— Е, господин Фицдуейн, какво ще кажете за живота в швейцарската армия? — усмихна се вежливо и подаде ръка на Фицдуейн, за да му помогне да се изкачи до бункера. Сержантът, който го доведе, отдаде чест и изчезна сред дърветата.