Кралят на петрола

— Но те са изровили бойната секира!

— Няма значение. Дори и по време на боен поход за мен те не са опасни.

— Възможно е, обаче те живеят на север оттук, а хиленьосите — на юг. Следователно ние се намираме на границата между земите на двете племена, а такива погранични райони винаги са опасни, защото там най напред започват евентуалните враждебни действия и там се водят битките. В подобни случаи се срещат отделни скитащи се индианци, които са най-опасни, и щом имат от нещо изгода, не щадят ни враг, ни приятел.

— А аз те уверявам в следното: можеш да си спокоен, че в цялата околност освен нас няма жива душа. И тъкмо това място е много закътано, струва ми се, че съм единственият, на когото то е известно, защото, когато и да съм идвал тук, никога не съм срещал друг човек, нито пък съм намирал каквато и да било следа. Съвсем сами сме в цялата местност и спокойно можем да оставим огънят да гори.

Той бе напълно убеден, че е прав, и все пак не беше прав, тъй като на север от тях имаше двама конници, които, без да се виждат един друг, изглежда, се стремяха към една и съща цел — мястото, където бивакуваше Краля на петрола заедно със спътниците си.

Двамата конници се намираха на около три английски мили от споменатия бивак и само на една миля един от друг. Както единият, тъй и другият се бе насочил на юг.

Първият от тях беше бял и яздеше великолепен вран жребец с червени ноздри и дълга грива, накъдрена между ушите по онзи начин, който сред индианците минава за сигурен признак на превъзходни качества. Седлото и оглавника бяха фино изработени от индиански ръце. Този човек не беше нито много висок, нито много широкоплещест, но, изглежда, имаше жили от стомана и железни мускули. Загорялото му от слънцето мъжествено лице бе обрасло с голяма тъмноруса брада. Носеше украсени с ресни легинси, ловджийска риза, която по шевовете си също имаше ресни, високи ботуши, чиито кончови беше издърпал чак над коленете, както и широкопола филцова шапка. По целия й шнур бяха нанизани върхове от уши на сивата мечка гризли. В широкия му колан, изплетен от отделни кожени ремъци, който целият бе натъпкан с патрони, бяха затъкнати два револвера и един закривен ловджийски нож. Освен това по колана му висяха няколко различни кожени торбички. От лявото му рамо към десния хълбок се спускаше навито на руло ласо, изплетено от няколко ремъка, а на врата си на дебел копринен шнур той носеше украсена с перца от колибри лула на мира, върху чиято глава бяха гравирани индиански фигури и знаци. Десницата му държеше пушка с къса цев, затворът на която имаше особена конструкция — това беше карабината «Хенри», способна да стреля двайсет и пет пъти без зареждане. На гърба му висеше двуцевен мечкоубиец от най-голям калибър, каквито днес вече не се произвеждат. На седлото му бяха окачени два чифта подкови на винтове, както и четири кръгли дебели плоскости, изплетени от тръстика и слама, снабдени с токи и ремъци.

Истинският прериен ловец пет пари не дава за чистота и блясък. Колкото по-опърпан изглежда, толкова повече го уважават, защото значи толкова повече е препатил. Той гледа с пренебрежение на всеки, който полага някакви грижи за външността си. Но няма по-голям ужас за ловеца от добре излъсканата пушка. Според убежденията му уестманът няма време да се занимава с толкова второстепенни неща. А ето че по този мъж всичко изглеждаше тъй чисто, сякаш току-що бе тръгнал от Сент Луис за Запада. Като че пушките му едва преди час бяха излезли от ръцете на оръжейния майстор. Ботушите му безукорно бяха намазани с вакса, а по шпорите им не личеше и най-малкото петънце ръжда. По дрехите му нямаше и следа от тежък път или преживени несгоди и… виж ти, наистина той си беше измил не само лицето, но дори и ръцете! Действително никак не бе трудно човек да предположи, че е някой ловец любител.