Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
— Навярно имаш предвид лампата, а? — попита Сам.
— Да, с лампата. Видиш ли, от време на време и при теб има някои моменти, когато не изглеждаш съвсем застрелян! И тъй, вземете лампата и минете с нея покрай стената, като я държите ниско над пода. Тъй ще откриете местата, дето влиза свежият въздух. И ако след туй изследвате и тавана по същия начин, сигурно ще намерите панамските канали, през които застоялата атмосфера си пробива път към външната вселена.
— Слушай, Франк, тази идея наистина си я бива! — възкликна Сам Хокинс. — Наблюденията ти са правилни. Тук въздухът е напълно чист. Значи трябва да има нещо като вентилация. Ще потърсим.
— Разбра ли най-сетне, че съм умна глава! Ако не бях аз… Но я чуй!…
Той сам се прекъсна и заедно с останалите се заслуша към тавана, откъдето в момента доловиха някакъв шум. Бурята беше отминала. Вече нямаше гръмотевици и ясно се чуваше всичко, каквото ставаше на платформата — някой отърколи тежките камъни настрани, а после капакът се отмести на около педя. След това се разнесе гласът на вожда:
— Нека белите мъже слушат какво ще им кажа! Те сигурно вече знаят, че са мои пленници. Между нас и бледоликите има война и всъщност би трябвало да ги убия, но ще бъда милостив и ще им подаря живота, ако доброволно ми дадат всичко, каквото притежават. Нека техният предводител ми отговори!
Под предводител той имаше предвид Сам Хокинс. Ловецът незабавно му отговори:
— Ще получиш всичко, каквото пожелаеш. Пусни ни да се изкачим горе и ще ти го дадем!
— Моят брат говори с езика на змията. Пусна ли ви да излезете, няма да дадете нищо и ще се отбранявате.
— Тогава слез долу и вземи каквото искаш!
— В такъв случай ще ме задържите при вас. Нека най-напред бледоликите съберат оръжията си и ги свържат с ремъка, който ще им хвърля. После ние ще спуснем ласата си и ще изтеглим вързопа. Нека предводителят ми каже дали е съгласен с предложението ми!
— А дали вождът Ка Маку ще удържи думата си да ни освободи след като му предадем всичко?
— Да.
— Да? Хи-хи-хи-хи! Не ни мисли за толкова глупави като теб и побързай да изчезнеш оттам, иначе ще пронижа главата ти с куршум! Ние знаем много добре какво можем да очакваме от вас, лъжци и изменници такива! От нас няма да получите и толкоз, колкото може да побере един напръстник.
— Сериозно ли говориш?
— Напълно.
— Тогава ще трябва да умрете!
— Не прибързвай! И да ви дадем всичко, пак ни заплашва смърт. Но грешно сте си направили сметката. Ние имаме пушки и ще ви принудим да ни пуснете и без откуп.
— Моят брат се лъже. Оръжията ви са съвсем безполезни, защото изобщо няма да се стигне до схватка. Затворени сте и не можете да излезете. Ние няма да ви нападаме и няма да ви се наложи да се отбранявате, но вие сте и без вода, и без храна. Ще почакаме докато умрете и тогава без борба ще вземем каквото искаме. Хау!
Капакът се затвори, след което пленниците чуха как върху него индианците отново търколиха камъните.
— Ама че глупост! — измърмори Дик Стоун. — Можеше да постъпиш и по-умно!
— Как? — попита Сам.
— Изобщо да не му отговаряш, а да го застреляш.
— Нямам такова намерение!
— Защо не? Вярно, че негодникът държеше главата си назад, но челото му ясно се виждаше, тъй че можеше да се продупчи с някой куршум.
— Добре го знам и аз, стари Дик, но нима мислиш, че щяхме да имаме някаква полза? Така само щяхме да влошим още повече положението си. Не, не проливам човешка кръв, щом не е необходимо. Нека преди всичко опитаме да се освободим с хитрост.
— Тогава ще трябва да последваме съвета на Франк. Налага се да побързаме, защото лампата няма да гори дълго и после ще останем на тъмно.
Оказа се, че Хобъл Франк е прав. Съвсем ниско над пода във външния зид имаше дупки, през които въздухът намираше достъп в помещението, а скоро и на тавана откриха малки отвори, откъдето застоялият въздух имаше възможност да излиза. Тези отвори минаваха косо през тавана. Ако бяха отвесни, щяха да ги забележат много по-лесно, защото така щяха да видят звездите на небето. Диаметърът на дупките бе около шест сантиметра. Отворите във външния зид бяха значително по-широки.