Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
И Джолиън младши въздъхна отново.
„Дали на път за дома бих поканил някой срещнат бедняк да сподели вечерята ми, която няма да стигне тогава за мен и съпругата ми, необходима за моето здраве и щастие? Може би Соумс постъпва всъщност добре, като настоява на правата си и поддържа на дело свещеното начало на собствеността, полезно за всички ни, с изключение на тези, които… страдат от това“
Той стана проправи си път между лабиринта със столове, взе си шапката и тръгна вяло към къщи по горещите улици, гъмжащи от карети, които вдигаха талази прах.
Преди да стигне до Уестъриал Авеню, той извади от джоба си писмото на Джолиън старши, накъса го внимателно на късчета и го хвърли в прахта.
Отключи си, влезе и повика жена си. Но тя беше излязла с Холи и Джоли, къщата беше празна; в градината Балтазар се опитваше да цапне с лапа някоя муха.
Джолиън младши седна също там, под крушата, която отдавна не даваше плод.
Честната дума на Босини
Над другия ден, след разходката в Ричмънд Соумс се върна от Хенли с утринния влак. Тъй като, по здравословни съображения, не се интересуваше от разни видове земен или воден спорт, той беше отишъл в Хенли не за удоволствие, а по работа — повикал го бе един важен клиент.
Отиде направо в Сити, видя, че няма нищо особено и си тръгна още в три часа, доволен, че ще се върне по-рано вкъщи. Айрин не го очакваше. Не че искаше да я издебне; но не беше зле да провери ненадейно какво става.
Облече се за разходка в парка и отиде в гостната. Айрин си почиваше в единия край на дивана, на любимото си място; под очите й имаше сенки, сякаш не беше спала.
— Защо си в къщи? — запита той. — Чакаш ли някого?
— Да… всъщност не съвсем.
— Кой ще дойде?
— Мистър Босини каза, че може да намине.
— Босини ли? Той не би ли трябвало да е на постройката?
Тя не отговори.
— Все едно — каза Соумс. — Искам да дойдеш до универсалния магазин с мен, после ще отидем в парка.
— Не ми се излиза, боли ме глава.
— Щом те помоля за нещо — отвърна Соумс, — все те боли глава. В такъв случай е добре да поседиш в градината.
Тя не отговори.
Соумс помълча няколко минути; после каза:
— Не зная каква представа имаш за съпружеските си задължения. Не можах да го разбера досега.
Не очакваше отговор, но тя отговори:
— Опитвах се да изпълнявам желанията ти; не по моя вина не съм могла да го върша от сърце.
— А по чия?
Той я погледна косо.
— Преди да се оженим, ти ми обеща да ми върнеш свободата, ако бракът ни не бъде сполучлив. Сполучлив ли е?
Соумс се намръщи.
— Сполучлив! — заекна той. — Щеше да е сполучлив, ако се държеше както трябва.
— Опитах се — каза Айрин. — Ще ми върнеш ли свободата?
Соумс изви глава. Тайно разтревожен, потърси убежище в избухването.
— Да ти върна свободата ли? Не знаеш какво говориш! Да ти върна свободата! Как мога да ти върна свободата? Та ние сме женени, нали? Какви са тия приказки тогава? За бога, да не говорим глупости! Сложи си шапката и да вървим в парка!
— Няма да ми върнеш свободата, така ли?
Той усети странния й трогателен поглед.
— Да ти върна свободата? А какво ще правиш, ако се съглася? Ти нямаш пари!
— Ще се оправя някак.
Той мина няколко пъти напред-назад из стаята; после се спря пред нея:
— Разбери веднъж завинаги, не искам да чувам такова нещо! Иди и си сложи шапката!
Тя не помръдна.
— Навярно — каза Соумс — не искаш да пропуснеш Босини, ако дойде.
Излязоха.
В парка бе минал оня пъстър час от следобеда, когато чужденците и другите сантиментални личности се разхождат в карети, според модата; подходящият, пристоен час за разходка бе настъпил и почти отминал, когато Соумс и Айрин седнаха под статуята на Ахил67.
Отдавна не бе идвал с нея в парка. Това беше една от отминалите вече радости на първите две години от брачния им живот, когато най-голямата му, макар и скрита гордост беше да се чувства пред целия Лондон собственик на тази прелестна жена. Колко следобеди бе седял той край нея, елегантен, със светлосиви ръкавици, с лека, високомерна усмивка, като кимваше на познати от време на време и сваляше шапка!
Той беше пак със светлосиви ръкавици и насмешлива усмивка на устните, но къде беше някогашното чувство в сърцето?
Пейките се опразваха бързо, а той продължаваше да я държи тук, мълчалива и бледа, сякаш й налагаше тайно наказание. Направи веднъж-дваж някоя забележка; тя само навеждаше глава или отговаряше „да“ с уморена усмивка.
67
Паметник в Хайд парк на херцог Уелингтън, победител на Наполеон при Ватерло.