Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Изпълнявайки безусловно нареждането, кочияшът на втория файтон спря на Монпелие Скуеър точно зад първия. Семейство Дарти видя как Босини скочи. Айрин слезе след него и избърза по стъпалата с наведена глава. Не можаха да видят дали се обърна да се сбогува с Босини.
Той мина покрай техния файтон и двамата съпрузи можаха да го видят много добре при светлината на уличната лампа. Лицето му беше изтерзано от дълбокото вълнение.
— Лека нощ, Босини! — извика Уинифред.
Той се сепна, свали шапка и побърза да отмине. Очевидно бе забравил за съществуването им.
— Видях ли лицето на този звяр? — попита Дарти. — Какво ти казах? Чудесни неща стават! — не пропусна той случая да я ухапе.
Така явно беше, че в първия файтон е имало обяснения, че Уинифред не посмя да защити теорията си. Само промълви:
— Нямам намерение да кажа нито дума. Не виждам смисъл да се раздрънква случката.
Дарти веднага се съгласи с това гледище; той смяташе Джеймс за личен резерват и не желаеше да го разтревожи с чужди неприятности.
— Съвсем правилно — съгласи се той; — нека Соумс си отваря очите. Има цялата възможност да го стори!
С тоя разговор съпрузите Дарти влязоха в своя дом на Грийн Стрийт, чийто наем се плащаше от Джеймс, и се приготвиха за заслужена почивка. Беше полунощ, а по това време никой Форсайт не беше по улиците, за да проследи скитанията на Босини; да го види как се връща и застава до оградата на градинката, по-далеко от светлината на уличната лампа; как стои в сянката на дърветата и наблюдава къщата, където бе изчезнала тази, за която беше готов да даде всичко на света, само да я зърне отново за миг… жената, която беше сега за него уханието на липите, смисълът на светлината и мрака, туптенето на собственото му сърце.
Главата на един Форсайт
Естествено е за един Форсайт да не съзнава, че е Форсайт; но Джолиън младши знаеше много добре, че е. Не го бе разбрал до момента на решителната стъпка, която го бе превърнала в парий. Оттогава това съзнание не го напускаше. Чувстваше го в семейния си живот, в отношенията със своята втора съпруга, у която нямаше нищо форсайтовско.
Той знаеше, че ако не притежаваше здрав усет за онова, което желае, и твърдост да държи на него, ако не чувстваше, че е лудост да пропилява нещо, което бе заплатил така скъпо — с други думи, ако нямаше „чувството за собственост“, никога не би я задържал (не би пожелал навярно нито за миг да я задържи) при всички парични затруднения, подхлъзвания и недоразумения през тия петнадесет години; никога не би я накарал да се омъжи за него след смъртта на първата му съпруга; никога не би изтърпял всичко това, не би се издигнал над него, уморен, но все пак усмихнат.
Той беше от ония хора, които седят с кръстосани крака в клетката на собствените си сърца като миниатюрни китайски идоли и се усмихват сами на себе си с недоверчива усмивка. Но тази невидима, вечна усмивка не личеше в постъпките му, които — като брадичката и характера му — бяха смесица от кротост и неотстъпчивост.
Съзнаваше, че е Форсайт и в творчеството си, в рисуването на акварел, на което посвещаваше толкова сили; а в същото време чувстваше, че не бива да върши сериозно толкова непрактично нещо и се стесняваше, задето печели толкова малко от него.
И тъкмо това съзнание, че е Форсайт, го накара да прочете със смесица от състрадание и отвращение следното писмо от Джолиън старши:
„Шелдрейк хаус,
Бродстейрз
1 юли
(Почеркът на баща му се бе изменил твърде малко, откакто го помнеше — от трийсетина години.)
Тук сме от две седмици и, общо взето, имахме добро време. Въздухът е свеж, но моят черен дроб не е в ред, та бих бил доволен да се върна в града. Не мога да кажа нещо особено за Джун: здравето и настроението й са средни, не виждам какво ще стане по-нататък. Не говори, но ясно е, че мисли само за тоя годеж, а годеж ли е това, не е ли — един бог знае. Съмнявам се дали трябва да се върне в Лондон при сегашното положение, но тя е така упорита, че може всеки момент да си замине. Всъщност някой трябва да поговори с Босини, за да разбере намеренията му. Страхувам се да го сторя сам, защото сигурно ще го нахокам; но смятам, че ти, като член на същия клуб, би могъл да поговориш с него и да разбереш какво мисли. В никакъв случай, разбира се, не бива да изложиш Джун. Ще се радвам да получа след някой ден вест от теб, за да видя дали си успял да се добереш до нещо определено. Това положение много ме измъчва, не мога да спя от тревога. Целуни Джоли и Холи.