Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
Тази нощ ще слуша само сърцето си. Сърцето, което копнееше за него с цялата си сила.
Когато видя малката лодка с гребла, Серенити се закиска.
— Какво има? — попита изненадано Морган и спря коня.
— Навличаш си огромни неприятности.
Той я погледна със сериозно лице.
— Струва си.
— На Стенли каза съвсем други неща.
Той скочи от коня и протегна ръце. Хвана я през кръста и бавно я плъзна по тялото си надолу. Нейното реагира с тръпки, които се разпространиха по цялата кожа. Още повече, като видя пламенните искри в тъмния му поглед.
— Никога не искам да чувам от устата ти името на друг мъж — изрече натъртено той.
Устните му отново завладяха нейните.
Докато се целуваха, Серенити се усмихваше. Тъкмо бе открила чудесен номер. Трябваше само да спомене името на Стенли и Морган започваше да я целува.
Трябваше да го запомни. Някой ден можеше да се окаже полезно.
Морган се откъсна със стон от устните й и я отнесе до лодката. Настани я внимателно, бутна лодката във водата, скочи вътре и хвана греблата.
— Това е най-дългият път в живота ми — промърмори през зъби.
Серенити се засмя на отчаянието в гласа му. Тялото й пулсираше от желание, докато наблюдаваше играта на силните мускули под ризата. Скоро щяха да стигнат на кораба му.
Лунната светлина танцуваше по лицето му и оставяше очите в сянка. Въпреки това тя усещаше погледа му върху себе си и тялото й пулсираше все по-силно.
Морган не беше в състояние да отвърне поглед от нея. Жадуваше да чуе отново омайния й смях. С грижливо пригладената рокля и разбърканите къдрици Серенити приличаше на отвлечена нимфа. Нимфа, която щеше да стане негова само след минути.
Когато стигнаха кораба, той й помогна да се изкачи по стълбичката и се наслади на гледката на чорапите и другите части от бельото й, които се разкриха под полата. Тази гледка го изпълни със сладостно мъчение. Много скоро ще опита всяка частица от нея. Вече гореше от нетърпение. Помогна й да се прехвърли през релинга и скочи след нея.
Ушакий се подаде от кърмата, където стоеше на пост и бдеше над кораба.
— Кой е там?
— Капитан Дрейк. — Морган отново грабна Серенити в обятията си и се запъти към каютата си.
— Добре дошли на борда, капитане, мис Джеймс — поздрави учтиво Ушакий и се върна на поста си.
— Вече можеш да ме пуснеш, Морган — каза Серенити, докато прекосяваха палубата. Ала хватката му се стегна още по-здраво.
— Ако го направя, ще избягаш.
Тя плъзна пръст по наболата му брада и по тялото му пробягна тръпка.
— Имам чувството, че много скоро ще ме хванеш — промърмори меко тя и гласът й предизвика нови тръпки.
— Възможно е — прошепна задавено той. — Но по-добре да не рискувам. По-добре да те държа здраво и да не си създавам проблеми.
Отнесе я до каютата си, премести я в лявата си ръка и отвори вратата. Когато влязоха, Серенити се усмихна изненадано. Помещението изглеждаше точно такова, каквото го бе запомнила, почистено и уютно. Кривите й завеси бяха още по местата си. Гледката я смути, тя извърна поглед и забеляза, че вратата също е поправена.
— Значи си оправил вратата…
Без да каже дума, Морган се облегна с гръб на дебелото дърво и затвори. После отново завладя устните й и тя вкуси в пълна мяра страстта, която бушуваше в гърдите му. Горещото, желание в кръвта му.
Той я пусна бавно на пода, ала краката й бяха омекнали от целувката и тя едва успя да запази равновесие. Вкопчи се в него, защото изпитваше потребност да не се отделя нито за миг от тялото му.
Милувките му бяха като манна небесна. Знаеше го още от първата им целувка.
Ръцете му се заровиха в косата й.
— Ти си прекрасна — прошепна в ухото й.
Серенити се усмихна. За първи път в живота си чуваше тези думи, казани от мъж, и то от Морган. От нейния смел пират. Струваше си да дойде тук, за да ги чуе.
Той наведе глава и притисна устни към меката кожа на гърдите й, докато ръцете му вдигаха полите й. Плъзна пръсти по дупето й и я притисна към слабините си, за да й даде да усети колко е готов за нея.
Пареща възбуда премина през тялото й, но някъде дълбоко в главата й едно гласче не престана да нашепва, че двамата вършат грях. Защото не са женени.
Цял живот й бяха повтаряли, че трябва да се пази за бъдещия си съпруг. Ала днес беше голяма, зряла жена и знаеше, че този ден никога няма да настъпи.
Вече не беше младо момиче, което се надява да се омъжи. Тя бе подарила сърцето си на един пират и днес щеше да му дари и тялото си.
Имаше още малко време да реши. Или ще си тръгне веднага и ще запази добродетелта си, или ще последва сърцето си, все едно къде ще я отведе.