Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
Неустоимо привлекателна.
Само заради него ли се беше нагласила така?
От една страна, Морган се почувства поласкан. От друга обаче, беше готов да я удуши, задето правеше с него каквото си поиска.
Само за една единствена вечер беше обърнала света му с главата надолу. Бе извадила наяве най-съкровените му мисли. Морган Дрейк, пиратският капитан, който познаваше света, се бе превърнал във влюбен глупак.
И защо?
Защото тя бе посмяла да докосне друг мъж?
Морган се стресна от хода на мислите си. Това беше смешно. Какво го беше грижа, че тя харесва и други мъже?
Какво го беше грижа, че възнамерява да замине с Фетхед?
О, не, не беше нужно да се самозалъгва. Естествено, че го беше грижа. Не можеше да остане равнодушен.
Не можеше да го отрече. Истината стоеше съвсем ясна пред него — като каменната стена в градината.
Това бе моментът, в който осъзна, че я обича.
Прозрението го улучи като удар.
Я престани, заповяда си сърдито, това не е възможно. Тази жена постоянно го докарваше до ръба на лудостта. Не би могъл да обича жена, която се забавлява, като го мъчи.
И въпреки това я обичаше.
Обичаше словесните престрелки с нея, интелектуалния сблъсък с жена, която умееше да защитава мнението си. Обичаше смелия й дух.
Обичаше устните й, чувството й за хумор и особено израза в очите й, миг преди да започне някоя от скандалните си тиради.
Много му се искаше да го изкрещи, но даже животът му да зависеше от това, в този миг не беше в състояние да произнесе нито дума.
Защото беше мъж на делото, не на думите. Трябваше да й покаже любовта си.
Вдигна я на ръце, притисна я до гърдите си и закрачи с бързи стъпки към обора.
— Какво правиш? — изпъшка уплашено Серенити.
— Каквото трябваше да направя преди много време.
Серенити се скова в ръцете му.
— Къде ме носиш?
— На кораба си.
— Защо?
— Защото искам да си там.
Морган влезе в обора и се запъти към коня си, без да отделя поглед от нея. Изразът в очите й, който толкова обичаше, потъмни погледа й и той разбра, че ей сега ще започне поредната проповед.
— Вие, сър, няма да ме…
Устните му завладяха нейните, за да й попречат да продължи.
В първия момент тя се опита да се съпротивлява, но много скоро се поддаде. Когато отвори устни и му позволи да вкуси сладостта на устата й, той простена от желание.
Тази нощ ще я направи своя.
Но не в обора.
Пусна я на земята и посегна към коня си. Изобщо не си направи труда да го оседлае. Нахлузи на муцуната му една юзда и се метна на гърба му. Наведе се над шията на белия жребец и й протегна ръка.
— Ела, Серенити.
Едва тогава се сети, че тя може да откаже, и спря да диша.
Серенити се поколеба. Знаеше какво я очаква. Кристин се бе постарала да й обясни подробно какво се случва между мъжа и жената.
Ако отиде с него, ще се промени завинаги.
Не, не е така — поправи се тя. Вече беше променена. Той й бе показал неща, каквито никога не беше помисляла, че ще преживее. Той я бе накарал да усети неща, за които дори не беше подозирала. Оставаше само едно.
Бягай, Серенити.
Не, невъзможно. Нека злобните клюки да я преследват до края на живота й. Тази нощ ще загърби срама. Тази нощ ще живее само за него.
Тя потисна смело страха, който се надигаше в сърцето й, и му подаде ръка.
18
Морган беше готов да нададе триумфален вик, когато усети малката ръка на Серенити в своята. Усещаше нежността и благоуханието й.
Без да се колебае, той я вдигна пред себе си на гърба на коня. После заби пети в хълбоците му.
Най-сетне Серенити бе негова. И той ще се наслади на тази нощ като на никоя друга преди.
Тази жена ще му достави неизпитвано досега удоволствие.
Серенити въздъхна, облегна глава на гърдите му и се вслуша в мощните удари на сърцето му. Свежият морски въздух се смеси с мъжкия му аромат и тя неволно си представи беззащитна млада девица, изправена срещу морски дракон. Сравнението я разсмя.
Ръцете му я държаха здраво, докато жребецът галопираше по морския бряг и изпод копитата му пръскаше вода. Високо над тях висеше пълната луна и хвърляше тайнствени сенки по лицето на Морган.
Той беше прекрасен, нейният пират. И тази нощ щеше да й принадлежи, само на нея и на никоя друга.
Гласът в главата я предупреждаваше, че следващото утро ще ги раздели, но тя не желаеше да го слуша. Утре щеше да мисли за раздялата.