Пилето

Ако онзи великан отсреща, който гледа през бинокъла, съм аз, тогава къде в същност се намирам аз и какъв съм? Не поглеждам към тялото си. Прехвръквам при Алфонсо.

„Ал, кой е онзи там?“

Алфонсо поглежда небрежно през мрежата. Олющва още едно семенце и го изгълтва.

„Той е този, който ни държи тук, който ни храни, който ни настанява. Някога той именно ме доведе тук. Той доведе и Пилето. Всички го знаем“

„Да, но какво е той?“

Искам да разбера какво знае Алфонсо. Искам да зная доколко Алфонсо е само превъплъщение на моето „аз“ в съня.

„Не знам. И по-добре не питай. Просто е тук и толкоз. Без него не би имало нищо.“

Хвръквам отново на горната пръчка. В моя сън Алфонсо нищо не знае, само аз зная. Ето защо този път съм объркан и дори не съм сигурен, че сънувам. Сънят се променя. За първи път аз съм две различни същества. Ето че времето се изравнява със съня.

Събуждам се, но оставам дълго в леглото. Събота е. Трябва да почистя всички кафези. Трябва да сложа нова храна, да почистя поилките, да приготвя яйчено пюре, да измия всички съдинки за него. Дали тия птички са се замислили някога откъде идва храната им? На стотици мили околовръст не расте нито едно от тези семена. Всичко това е толкова изкуствено, такава измама. Те съществуват благодарение на мен.

Нашият свят е горе-долу същият. На закуска аз намазвам с масло филията препечен хляб. А не зная как се прави нито маслото, нито хлябът. Нямам представа как се отглеждат крави и как се доят. Нямам представа как се сее пшеницата, как се жъне, как се отделя зърното, как се мели, как се пече. За всичко си имат грижата добрите джуджета.