Пилето
- Автор: Уортън Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пилето». Краткое содержание книги:
Питам го има ли женски, които не използува за разплод. Искам да видя дали тя не е между тях, понеже в кафезите за разплод я няма, както и предполагах. Той посочва покривалото върху голямата клетка отляво. Покрил съм я, казва, защото иначе тези свободни женски ще вземат да флиртуват с мъжките в кафезите, мъжките ще вземат да им пеят и току-виж, някоя от мътещите се вбесила и зарязала гнездото. На мен такова нещо не беше ми идвало наум. Щял да разпродаде тия женски; повечето от тях били безплодни или снасяли по едно-две яйца на гнездо и нито една не му била нужна за неговите кръстоски.
Надзъртам в клетката и виждам десетина женски. И веднага зървам Перта. Само е тя. Някаква част от мен, птичата част, си я спомня. Влюбвам се в нея, вече като момче. Аз се влюбих в Перта насън, когато бях птица, но това чувство се е пренесло в реалния ми живот на момче. Трябва да я имам на всяка цена; обръщам се към мистър Линкълн и му посочвам Перта. Струва ми се много необичайно да я гледам по този начин — аз момче, а тя птица; става ми неловко, сякаш я шпионирам. Все едно; че надзъртам през ключалката и виждам нещо, което не бива да видя.
„Онази там ли, казваш?“ — сочи я той.
Кимвам.
„Няма да прокопсаш много от нея. От две години я имам и досега все запъртъци ми снася. Три мъжки съм опитвал на нея. Последното беше едно, като се разпашеше, не можеш го спря. И въпреки това всеки път тя снасяше по четири запъртъка. Сигурен съм, че е от сой, ама нещо трябва да се е повредила.“
Мистър Линкълн наблюдава Перта заедно с мен. Тя се мести насам-натам по пръчката. Вижда ме, сигурен съм в това.
„Не мразя никого чак толкова, че да му я продам. Иде ми да й извия врата, ама пък е такава една хубавичка, че сърце не ми дава. Но няма полза от женско, дето не може да снесе едно свястно яйце. Сигурен съм, че от нея може да излезе чудесна майка. Да видиш само какви гнезда вие, пък легне ли да мъти, не става. Ама защо? За нищо.“
„Що не ми я продадете?“
Казах си го най-после. Наблюдавам я и зная, че и тя ме наблюдава. В съня не беше ме погледнала нито веднъж. Дали ще ме погледне сега?
„Дума да не става. Ще ти я дам тъй. Хем ще ми спестиш труда да й извия врата. Само ми зяносва семето.“
В същност аз не искам да я купувам. И се радвам, че мистър Линкълн ми я дава. Все едно, че й е баща и дава съгласието си да се оженя за дъщеря му. Изгубвам и ума, и дума, затова само подавам ръка да стисна неговата. За миг той се стъписва, но после вижда, че не се шегувам. Протяга и двете си ръце и взема в тях моята. Гледа ме право в очите. Те са се навлажнили, не че ми се плаче, но съм много развълнуван и щастлив.
„Какво ти е, момче? Призля ли ти?“
Казвам „не“ с глава. Не ми се говори. Бил ли си веднъж птица, човешката реч ти прилича на грухтене. Все пак мистър Линкълн ме разбира, обръща се и влиза в клетката. Не му представлява трудност да хване Перта; само се приближава и я взема от пръчката. Тя иска да бъде уловена. Сигурен съм. Той я изважда от шепата си, обръща я наопаки и духва под опашката й.
„Виждаш ли? Веднага е готова. Ще речеш, само е за разплод.“
Затварям очи, за да не гледам. Мистър Линкълн не забелязва това. Обръща я в нормално положение и потрива с пръсти главата й.
„Виждаш ли? Над очите има чертички, почти като човешки вежди. Такова нещо у друго канарче не съм видял.“
Кимам. Той ми я подава. Усещам как сърцето й тупа в ръката ми. Мистър Линкълн понечва да донесе кутия, с която да я пренеса, но аз му казвам, че ще я нося в ръка. Добре, че дойдох напряко през парка и не съм с колелото. Опитвам се да благодаря на мистър Линкълн, но същевременно бързам да си тръгна час по-скоро и да отнеса Перта в къщи.
Пускам я в голямата клетка и до края на деня я наблюдавам с бинокъла. Всичко е също като в оня сън в съня. В живота ми за първи път се случва нещо, което преди това е започнало като сън.
Когато преглеждам кафезите за разплод и ги почиствам, чувствувам се част от другите канарчета. Не ме гнети самота дори в действителния живот. Нали си имам приятелка. Тя е при мен и наяве, и насън. Надявам се довечера да се появи в истинския сън. Това ме вълнува дори повече от летенето.
Тази нощ не заспах в съня. Стоя на най-високата пръчка и я виждам да яде семе долу на пода на клетката — също както първия път в онзи сън в съня. Съзнавам, че сънувам и зная защо тя е там, но това са представи, които сами по себе си са като съновидения. Тя е най-реална тук, в моя сън.