Пилето
- Автор: Уортън Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пилето». Краткое содержание книги:
Да ти кажа, Пиле, всичко това нямаше да ме тормози, ако не бях си живял толкова весело и безгрижно в ония години. Дори не бих обърнал внимание; но сега се чувствувам като първи глупак. Ти си същият, да не мислиш. Страшно ми става, като гледам колко лесно им е било да ни направят като всички останали. Нахлузват ти някаква униформа, дадат ти пушка, понаучат те едно-друго и после ставаш нищо и никакво име в ротния списък, безличие, което днес ще пратят в кухнята, утре ще вземат за караул или патрул. И като капак на всичко те изстрелват или попадаш в списъка на убитите и ранените, или дявол знае какво — и никой не се интересува кой си и що си.
Ще ми е нужно много време, за да приема, че Алфонсо Колумбато не е нищо друго освен парче движеща се плът с много засукана електронна система за управление. Но и трудно ще ми бъде да възприема отново себе си като нещо отделно, различно.
— И какво значение има всичко това? Никакво. Тъй или инак, изход няма. Я се погледни! Или ще си останеш такъв и тогава ще те хранят и ще се грижат за тебе цял живот, или ще се оправиш и отново ще влезеш в човешкия род. Ако си останеш с тоя твой ужким пилешки мозък, те и за това са се погрижили, ще те впишат в графа „Загуби“ на някой финансов отчет. Ако дойдеш на себе си и речеш да продължиш образованието си, да се хванеш на работа или отново да отглеждаш канарчета, пак няма значение. Всичко е измислено предварително. Ще те завинтят, където трябва, преди да се усетиш.
Дори да прегризеш вратните си вени — стига да можеш, — те и за това си имат система, ще попълнят там разните му формуляри и прочие; но няма да ги изненадаш, готови са и за такова нещо. Аз дори не мога да кажа кои са те, сигурно всички останали хора, пък и самите ние.
Млъквам. Какъв смисъл има да говоря повече? Исках само Пилето да разбере, че тоя свят е калпав не само в неговите очи. Като знае, че и аз съм с него, че той не е единственият, който мисли така, може пък това да му помогне.
— Слушай, Пиле, другата седмица ще ми правят още една операция на лицето. Това значи, че трябва да те оставя. Ще стоя тук още ден-два. Остана ли повече, сигурно ще ме залостят в някоя от тия стаи. Оня гадник Уайс ще ме пипне. Знам ли го как ще постъпи, ако успее да проникне в главата ми?
Пази се от него, Пиле, той е много хитро копеле. Влиза ти в гарда, когато най-малко очакваш. Той си те е заплюл най-малко за един доклад пред следващия симпозиум на психиатрите. Затова не иска да те излекува, а предпочита да останеш в това състояние. Твоето преимущество е, че той не знае, че си пиле. Разбере ли какво си, тепърва ще има да патиш. Сигурно ще поръча специално за теб огромна клетка с пръчките му, с хранилките му и всичко. Ще изнамери и някогашния ти пернат костюм и ще те експедира на симпозиума — със самолет, за сметка на армията. Ще те тури в клетката и ще изнесе доклад за „момчето птица“. Когато няма да си му нужен повече, ще те продаде най-вероятно на някой цирк.
Представям си. Фанфарите екват и на арената излиза слон, цял в пайети, който тегли каручка. Каручката е боядисана в червено и черно. Отгоре й — златна клетка. Оркестърът свири „Това е само птица в златна клетка“ и ето те и тебе, докаросан с пернат костюм, само че този път от канарени пера. Десет хиляди канарчета са били обезперени, за да се направи тоя костюм. Ти подскачаш от пръчка на пръчка, цвъртиш, а може и да изчуруликаш няколко песнички на публиката. На арената има огромно гнездо, ти скачаш в него и започваш да мътиш няколкото яйца, големи колкото медицински топки. На финала от някое от тия яйца се излюпва джуджето смешник, облечено като птичка, и те хлопва по главата с гумена змия. И за награда получаваш колкото щеш семе.
Привършвам, а Пилето се смее да, смее се.
— Знаеш ли, Пиле, твоята старата взе, че наистина изпрати ония топки. Това беше мое хрумване; не се сърдиш, нали? Подхвърлих на Уайс, че топките може да помогнат да дойдеш на себе си. Сега вече не зная какво да му казвам. Той ще вземе да събере Пилето плюс топките и кой знае какъв сбор ще получи.
Представяш ли си? Пазила е тия топки толкова години. Реналди казва, че били плесенясали, значи, трябва да ги е държала заровени някъде. Не е изключено да ги е заравяла на онова място, дето търсихме съкровището. И може да е била там преди нас и да ги е изровила. Това обяснява защо там имаше хлътнатина.
Пилето ме гледа съсредоточено. В погледа му се чете: ти си луд бе! И започвам да вярвам, че е прав в това отношение. Представям си как след две седмици пращат него в моята болница. Аз клеча там гол-голеничък и замерям с лайна всеки, който се приближи до мен. Той седи наблизо с капак от боклукчийска кофа в ръка, който му служи за щит, и ми разправя как сме отглеждали гълъби, как сме избягали в Уайлдуд, как сме се пързаляли с кънки и всякакви такива глупости.