Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
Търкот не се нуждаеше от ново подканяне. Изтича при скакалеца, следван от Харкър, Декемп и О’Калахан, изкатери се по гладката метална стена и скочи вътре.
Пилотът на скакалеца се бе излегнал в една от двете централни вдлъбнатини, пристегнат с колани и с ръце върху пулта за управление. Жената, която ги извика, стоеше до вграденото допълнително табло за връзка. Търкот веднага я оприличи на Зандра — в първия миг дори помисли, че е тя, но веднага забеляза някои дребни разлики.
— Уф! — въздъхна О’Калахан, който бе скочил последен. Явно за първи път попадаше във вътрешността на подобна летателна машина и най-странното, естествено, беше прозрачната обшивка, която позволяваше да се следи всичко отвън. Нито един от специалистите в „Меджик“ не бе успял да установи по какъв начин е било постигнато това безценно свойство на аирлианския метал. Още по-трудно бе за несвикналите да запазят самообладание, след като скакалецът се издигна във въздуха.
— Аз съм Олейса — представи се жената.
— И от кои сте? От Аспасия или от Артад? — попита я Търкот.
Жената го погледна безизразно.
— Аз съм от СТААР. Дойдох тук, за да ви откарам в Южна Корея — при Зандра.
Търкот поклати глава.
— Налага се да продължим към Голямата цепнатина в Африка.
Пилотът вдигна глава от седалката.
— Авиобазата Осан — нареди му кратко Олейса. Пилотът кимна и отново насочи вниманието си към управлението.
— Слушайте… — понечи да заговори Търкот, но жената вдигна ръка.
— Ще отидем в Африка, но след като вземем Зандра. Няма да ни отнеме много време.
— Ами „изтребителите фу“?
— Все още не са ни засекли.
— И ако ни засекат?
— Ако ни засекат — ще вземем мерки.
Лиза Дънкан се вцепени от изненада, когато, още щом се спусна в скакалеца, се озова в прегръдките на Майк Търкот. Намираха се на една от пистите в авиобазата Осан, а районът наоколо бе блокиран от полицейски коли със запалени светлини.
— Благодаря ти — бе всичко, което промълви Търкот със сподавен глас. Чувстваше се на ръба на силите си след всичко, което бе преживял през последните няколко дни.
— Налага се да тръгваме час по-скоро — припомни им Зандра, която също бе влязла в скакалеца. Освен нея, единствени пътници бяха Олейса и пилотът. Баретите и О’Калахан вече се бяха прехвърлили в базата.
— Към Голямата цепнатина, нали? — попита Търкот.
Зандра кимна.
— Знаеш ли как може да се освободи рубинената сфера?
— Нейбингър ми каза.
— Хубаво.
— А вие защо не знаете? — попита Търкот, докато скакалецът набираше плавно височина в югозападна посока.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами нали работите за аирлианците. Искам да кажа, че сте на тяхна страна. Защо тогава не знаете? Нищо чудно и вие самите да сте аирлианци.
— Не съм аирлианка, нито работя за тях — отвърна Зандра. Аз защитавам човешката раса.
— Мислех, че сте на служба в СТААР.
— Така е.
— Но какво означава това име?
— Стратегическо-тактически алианс за антиизвънземно реагиране — обясни Зандра. — След като хората от „Меджик“ откриха кораба-майка и скакалците, президентът Айзенхауер знаеше, че Земята е била посещавана от пришълци. Време беше да се помисли за това как ще действаме, в случай че ни предстои контакт с някаква форма на извънземен живот. Създаден бе комитет от изтъкнати по онова време специалисти, включващ психолози, военни експерти, социолози, физици — всички, които можеха да помогнат с нещо. След неколкоседмична мозъчна атака се роди решението за тази, тогава все още хипотетична ситуация: трябва да бъде основана тайна правителствена организация, която в случай на контакт да вземе нещата в свои ръце.
Зандра спря да си поеме дъх и се огледа. Летяха над Индийския океан, но скоро щяха да свият към бреговете на Африка. Вътре в скакалеца цареше тишина. Всички я слушаха напрегнато.
— Едно от най-важните изисквания, които поставиха експертите, бе споменатата организация, която получи названието СТААР, да бъде снабдена с изключителни пълномощия, които да й позволяват да действа, когато е необходимо, дори без административни процедури на висшестоящите инстанции. Преобладаващото мнение на специалистите било, че при подобна обстановка СТААР ще трябва да работи в неизследвана територия и следователно да взема решения на място и според случая.
— Което е напълно в разрез с нашите демократични принципи за управление — отбеляза сухо Лиза Дънкан. — Управление от човек, избран чрез пряко гласуване от народа.
— Според мен решението е разумно — възрази спокойно Зандра. — Вместо да прехвърля огромни средства на СТААР и по такъв начин само да увеличава бумащината, президентът Айзенхауер просто е поставил в разположение на алианса всички възможни лостове, с които разполага държавата, включително армията, ЦРУ, Агенцията за национална сигурност и прочее. От нас се искаше само да действаме, когато удари часът.