Дълга целувка за сбогом

Ченгетата пак подхванаха разговор. Този път се тревожеха как ли ще арестуват проститутки със СПИН.

— Няма да слагам ръкавици — рече единият. — Каква полза, ако те ухапят по глезена?

— Чувал съм, че от духане не се прихваща.

Първият се разсмя.

— Кой духач ти го каза?

Хлапакът не мърдаше, само ме следеше с очи. Чарли приключи с извиненията и ме въведе в огромна, ярко осветена и хладна зала, из която се носеше лек мирис на дезинфекция. Стените бяха облицовани със сини плочки. Край мивките имаше няколко стоманени маси на колелца. Тук-там покрай стените лежаха навити маркучи, а по плочките на пода се тъмнееха отвори за оттичане на водата.

Чарли взе да тършува из един хладилник, пълен с човешки органи, образци от тъкани и разни течности. Край едната стена се издигаха пет грамадни хладилни шкафа за труповете.

— И сега какво? — попитах аз.

— Забелязах нещо в пробата, която бях взел. Но моят микроскоп е слаб, тъй че не можех да бъда сигурен. Доктор Калън ми беше асистент петнайсет години. Той взе още проби от рамото и… ето ги.

Чарли извади пет-шест предметни стъкла и ми обясни процедурата. Ако успееше да изясни всичко под микроскопа, можехме да не ходим до първа редица, трети шкаф. Ако ли не, трябваше да извадим трупа на Сюзън и да направим нова дисекция. Представих си тялото й, вече жестоко накълцано при аутопсията и после съшито набързо. Мислено си повтарях, че онова в хладилника не е Сюзън, а само празна обвивка, напусната от душата.

Чарли ме отведе в съседната лаборатория, където се настани върху висока табуретка, свали старите очила и надникна през окулярите на мощен микроскоп. След няколко секунди поклати глава. Опита следващото предметно стъкло. Пак нищо.

— Какво видя в предишните проби? — попитах аз.

— Не знам, Джейк. Нещо микроскопично, което се разпадна от топлината върху стъклото. Може да е сигурно доказателство за нещастен случай. Надявам се да не правя от нищо нещо — ex nihilo nihil fit — само за да докажа, че е било случайно удавяне и да те успокоя.

Той зареди ново стъкло, вгледа се, после дълбоко въздъхна.

— Така си и мислех. Погледни, Джейк.

Погледнах. Но не видях нищо особено — само някакво микроскопично косъмче или влакно, увеличено хиляди пъти.

— Е? — попитах аз.

— Това е убило Сюзън — тихо каза той.

Погледнах отново.

— Какво е, по дяволите?

— Physalia physalis, клас мешести, или поне каквото е останало от нея.

— Все още не те разбирам.

— Виждаш миниатюрна стреличка, наречена нематокист. Плюс остатъци от торбичка с токсин. Всяка стреличка е невидима с просто око. Вероятно Сюзън е била ужилена от хиляди, дори стотици хиляди. Токсинът напомня отровата на кобра. Има същата сила. При сериозно ужилване човек изпада в шок и потъва. Мнозина удавници по крайбрежието загиват точно така. Ако огледаш трупа, не забелязваш нищо. Никакви белези. И минава за нещастен случай. Което си е самата истина. Но за всичко е виновна отровата на Physalia physalis.