Дълга целувка за сбогом
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Дълга целувка за сбогом». Краткое содержание книги:
Чарли Ригс откри таблото и включи живачните лампи. Дворчето се обля в зловеща зеленикава светлина. После Чарли пак отиде на телефона да отмени идването на линейката и да повика полицията. Докато чакахме, той огледа наоколо. Намери очилата да чакат спокойно стопанката си върху една масичка. Тия смешни очила с дебели лещи. Взех ги нежно, почти гальовно. Чарли взе да разправя нещо за отпечатъци, но не довърши.
— Ще огледам за улики — каза той. — Ти чакай тук.
Чарли разгледа внимателно розовата хавлия, метната върху един стол. Надникна в храстите; обиколи цялото дворче на четири крака; бръкна в преливника и измъкна шепа листа; провери водата в басейна на мирис и вкус.
Гледах го и усещах как мъката ми продължава да се разраства. Когато пристигнаха двама униформени полицаи от Корал Гейбълс, Чарли Ригс им описа най-подробно в колко часа сме дошли, как сме се помъчили да я съживим и как е огледал около басейна. Аз седях мокър, с очилата в ръка. Започваше да ме втриса.
— Ще пратят ли някого от съдебната медицина? — попита Чарли.
Сержантът поклати глава.
— Няма признаци за насилие. Избягваме да ги викаме, ако не е явно убийство.
— Не се е удавила! — чух аз собствения си вик. — Тя можеше да преплува Ламанша. Искам да се направи аутопсия, но само от доктор Ригс.
Сержантът ме погледна и поръча на партньора си да провери къщата. По-младото ченге кимна и бавно тръгна към затъмнената крепост. Нямаше закъде да бърза. Банално произшествие — удавяне в плувен басейн.
Сержантът седна на ръба на моя шезлонг. Дървото изпука под тежестта му. Имаше хлътнали гърди, бирен корем и наближаваше пенсионна възраст. Полицаите в Корал Гейбълс не са като онези свирепи ченгета от центъра. Няма как да се озверят, обикновено работата им е да смъкват котенца от дървета. Скъпи котенца от скъпи дървета.
Сержантът ме потупа по крака през одеялото.
— Ще откараме тялото в моргата. Трябва да го направим според член 406, параграф 11.
Чарли Ригс кимна.
— Параграф 11. Значи съдебният лекар ще реши дали да се извърши аутопсия.
Сержантът пак се обърна към мен.
— С доктор Ригс се знаем от двайсет години. Нищо няма да пиша в протокола, но защо не го оставим да я прегледа още сега?
Погледнах умолително Чарли и той кимна. Сержантът застана отгоре с грамадния си ръчен прожектор. Чарли обхвана главата й с шепи, опипа черепа и врата. Провери под ноктите. Огледа ръцете и краката.
По-младото ченге тръгна към патрулната кола да докладва в участъка. Сержантът запали цигара и отиде към кея да се любува на „Кори“. Кой знае, може и той да имаше някоя лодчица, купена в съдружие с още три-четири ченгета.
— Джейк, ще трябва да й сваля банския — каза Чарли Ригс.
Кимнах и се отдалечих. След няколко минути го чух да казва:
— Няма рани от хладно или огнестрелно оръжие. Няма признаци за кръвоизлив. Няма белези и синини. Няма следи от инжекция. Няма дори признаци за борба.
Сержантът се върна от кея.
— Удавяне, док. Просто удавяне.
Завъртях се.
— Чарли, моля те, продължавай да търсиш.
Другото ченге се върна от колата и съобщи на сержанта, че трябвало да проверят включена аларма на Олд Кътлър Роуд.
— Ако е оная стара испанска къща на номер 7300, няма закъде да бързаме — каза сержантът. — Щом стане по-влажно, включва се поне веднъж седмично.
След няколко минути щяха да патрулират из предградията и да спират коли с неизправни фарове. А Сюзън Кориган щеше да влезе в статистиката. Удавяне в басейн. Банален нещастен случай.
Влачеха се минута подир минута. Гледах голямата къща и се мъчех да залъжа яростта си със злобни фантазии. Разбивам вратата. Намирам вдовицата и дребния изрод. Смазвам ги от бой, след това ги убивам. Бавно, с наслада.
Чарли размаха ръка.
— Джейк, ела за секунда. Старите ми очи недовиждат.
Фенерчето огряваше лявото рамо на Сюзън.
— Виждаш ли някакво петно? — попита Чарли.
Уморено поклатих глава.
— Като че е малко по-розово. Може би просто цветът на кожата прозира изпод загара. Не знам…
— Хмммм — промърмори Чарли Ригс.
Той влезе в бунгалото и се върна с найлоново пликче за сандвичи. После изряза с джобното си ножче квадратче кожа от рамото и го прибра. Сърцето ми се свиваше при всяко мръдване на острието.
— Джейк, ами тук на крака?
Същата работа. Розово петънце, нищо повече. Безпомощно свих рамене и Чарли отряза още едно късче кожа. По ръба на басейна играеха светли вълнички. Спомних си как вятърът откъм залива блъскаше листата на палмите в къщичката на баба. Спомних си нежното тяло на Сюзън под чергата. Мечтаех за втори шанс, за възможност да й разкрия какво спотайвам в душата си. Стоях като вкаменен и се взирах в басейна.