Престъпни удоволствия

— Ще се върна. Но гледай той да получи съобщението!

Брус кимна отново, твърде бързо, ококорил очи зад очилата.

Рони отвори вратата и аз излязох пред нея. Тя вървеше отзад, като бодигард от тъпите филми. Когато излязохме отново в основния кораб на църквата, тя се разсмя:

— Според мен го уплашихме!

— Брус се плаши лесно.

Приятелката ми кимна със светнали очи.

И най-малкото споменаване за насилие и убийство стигаше да съсипе горкия секретар. Когато «пораснеше», щеше да стане вампир. Непременно.

Слънцето беше направо заслепяващо след тъмата вътре. Присвих очи и ги прикрих с длан. Мернах движение в ъгълчето на полезрението си.

Рони изпищя:

— Анита!

Всичко мина на забавен кадър. Разполагах с достатъчно време да зяпам човека с пистолет в ръцете. Рони се блъсна в мен, като свали и двете ни долу и назад на пода в църквата. Куршумите издрънчаха в портата, до която бях стояла.

Детективката изпълзя иззад мен, близо до стената. Извадих пистолета си и легнах, притиснала хълбок до пода. Сърцето ми тътнеше в ушите. При все това чувах всичко. Припукването на шлифера ми като статично електричество. Как мъжът изкачва стъпалата. Кучият син не спираше да приближава.

Пропълзях напред. Той вървеше по стълбите. Сянката му падна през вратата. Дори не се опитваше да се крие. Сигурно мислеше, че не съм въоръжена. Щеше да научи, че не е прав.

Брус подвикна:

— Какво става там?

Рони изкрещя:

— Прибирай се вътре!

Не свалях очи от вратата. Нямаше да мога да стрелям, ако Брус ми отвлечеше вниманието. Нямаше нищо по-важно от сянката на входа и спиращите стъпки. Нищо!

Мъжът влезе решително вътре. Стискаше пистолет и се заозърта из църквата. Аматьор.

Можех да опра дулото на оръжието си в него.

— Не мърдай!

«Замръзни» винаги ми е звучало мелодраматично. «Не мърдай» е кратко, ясно и по същество.

— Не мърдай! — повторих.

Той извърна само главата си, бавно, право към мен.

— Ти си Екзекуторката… — говореше тихо и колебливо.

Да не очакваше да отрека? Може би. Ако бе дошъл да убие Екзекуторката — определено.

— Не — казах.

Той продължи да се обръща.

— Тогава ще да е тя! — вече се беше извърнал към Рони. Мамка му.

Вдигна ръка и се прицели.

— Недей! — извика приятелката ми.

Твърде късно. Стрелях — от упор в гърдите му. Изстрелът на Рони повтори моя. Ударът вдигна нещастника от земята и го прати в пирует назад. На ризата му цъфна кърваво цвете. Той се удари в полуотвореното крило на вратата и падна по гръб навън. Виждах само краката му.

Почаках, заслушана. Не чувах движение. Внимателно заобиколих портата. Нападателят не мърдаше, но все още стискаше пистолета в ръка. Насочих оръжието си към него и се приближих. Ако дори беше трепнал, щях да стрелям отново.

Изритах пистолета от ръката му и проверих пулса на врата му. Нищо, нанайси. Мъртвец.

Използвам муниции, които повалят вампири, ако случа с изстрела — и ако вампирът не е много стар. Куршумът бе направил малък отвор отстрани при влизането си, но другата половина на гръдния кош я нямаше. Е, беше направил онова, което се очакваше от него — да избухне и да си отвори особено голямо изходно отверстие.