Престъпни удоволствия
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake Vampire Hunter #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща «ИнфоДАР»
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:
Рони ме зяпна.
— Сигурно се шегуваш!
— Имам ли вид на шегаджийка?
Тя поклати глава.
— Вампиризъм от врата на врата. Колко… — тя размаха ръце — … убедително.
— Ахъм — съгласих се. — Да видим кой върти дневната смяна!
Широките бели стъпала водеха към огромна двойна порта. Едното крило беше отворено. На другото имаше табела: «Влез, приятелю, и почивай в мир». Преборих се с желанието да смъкна табелата и да я стъпча.
Те се подиграваха с един от най-древните страхове на човека — смъртта. Всички се боят от края си. Хората, които не вярват в Бог, изживяват доста трудни мигове по въпроса за смъртта. Умри и спираш да съществуваш. Пуф. Но в Църквата на вечния живот ти обещават точно каквото името подсказва. И могат да го докажат. Няма скок във вярата. Няма чакане. Няма въпроси, останали без отговор. Как се чувстваш като мъртвец? Просто попитай някой църковен брат…
О, освен това няма и да остарееш. Никаква пластична хирургия, никаква липосукция — само вечна младост. Сделката не е лоша, стига да не вярваш в душата.
Достатъчно е да не вярваш, че душата остава в капана на вампирското тяло и никога не стига до Рая. Или по-зле, че вампирите са зли по природа и си обречен на Ада. Католическата църква смята доброволния вампиризъм за нещо като самоубийство. Склонна съм да се съглася. Е, вярно е, че Папата анатемоса и всички съживители, освен, ако не спрем да събуждаме мъртвите. Ами хубаво — станах член на епископалната църква.
От двете страни редици полирани дървени пейки водеха към мястото, на което по принцип се намира олтарът. Там имаше пюпитър, но не бих го нарекла олтар. Зад него се намираше проста синя стена, обкръжена от други, бели варосани стени.
Прозорците бяха с червено-сини стъклописи. Слънцето блестеше през тях, рисувайки изящни цветни образи по белия под.
— Цари покой — заключи Рони.
— Да, и в гробищата е същото.
Тя ми се усмихна:
— Така си и мислех, че ще кажеш!
Намръщих й се.
— Не се подигравай — тук сме по работа.
— Какво точно искаш да направя?
— Просто ме пази гърба; придай си заплашителен вид, ако можеш. Търси улики.
— Улики ли? — поинтересува се тя.
— Ами да, нали знаеш — улики: кочани от билети, полуизгорели бележки, такива работи.
— А, такива…
— Стига си се хилила, Рони!
Тя намести слънчевите си очила и си придаде най-добрия «хладнокръвен» вид. Много я бива в това. Пред нея цветята вехнат от двайсет крачки. Да видим как щеше да подейства на църковните деятели.
От едната страна на олтара имаше малка врата. Водеше към покрит с мокет коридор. Обгърна ни съскането на климатика. Отляво имаше тоалетни, отдясно — открито пространство. Вероятно тук след службите… си пиеха кафето. Не, вероятно не пиеха кафе. Вдъхновяваща церемония, последвана от малко кръвчица може би? Служебните помещения бяха маркирани с малка табелка, която гласеше: «Офис». Колко умно. Имаше приемна с вездесъщото бюро на секретарката и тъй нататък… Зад бюрото седеше млад мъж. Слаб, с добре подстригана къса коса. Наистина прелестните му кафяви очи бяха подчертани от очила с телени рамки. На гърлото му се забелязваше заздравяваща следа от ухапване.
Той се изправи и заобиколи бюрото, протегнал ръка и усмихнат до уши:
— Добре дошли, приятели, аз съм Брус. С какво мога да ви помогна днес?
Ръкува се здраво, но не прекомерно силно — твърдо, но не свърх решително; малък приятелски жест, нищо сексуално. Така се ръкуват наистина добрите продавачи на коли. Също и агентите на недвижими имоти. Имам си една малка сладка душица, почти неупотребявана. Цената е добра. Доверете ми се. С тези големи кафеви очи секретарят изглеждаше още по-искрен, бях готова да му дам кучешки бисквитки и да го потупам по главичката.
— Бих искала да си уредя среща за разговор с Малкълм — заявих.
Младежът примигна.
— Поседнете!
Седнах. Рони се облегна на стената от едната страна на вратата. Скръстила ръце, имаше наистина хладнокръвен и телохранителски вид.
Брус заобиколи отново бюрото, след като ни предложи кафе и седна на свой ред.
— А сега, госпожо…
— Госпожица Блейк.
Той не трепна, не беше чувал за мен. Колко е мимолетна славата!
— Е, госпожице Блейк, защо бихте желала да се срещнете с главата на нашата църква? Имаме множество компетентни и състрадателни съветници, които с радост ще ви помогнат да вземете решение…
Усмихнах му се. Обзалагам се, че си имате, мижитурка такава!
— Мисля, че Малкълм ще иска да говори с мен. Разполагам с информация за вампирските убийства.
Усмивката на младежа увяхна.