Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През 1960 г. съветски РЕЗИДЕНТИ, потърсили политическо убежище на Запад, дават сигнали за шпионско присъствие в английските разузнавателни служби. АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН, високопоставен офицер от КГБ, казва на следователите в ЦРУ, че група английски шпиони, известни под името Петорката, са били вербувани през 30-те години. Всичко, което знаел за тях, било, че един е с кодовото име Стенли и че работи за КГБ в Близкия изток. Тази информация насочва към Филби, който по това време е кореспондент на Обзървър в Бейрут. Предполага се, че двама от другите са Бърджис и Маклийн, които са избягали в Съветския съюз през 1951 г. Смята се, че Блънт, който по това време е заподозрян като вражески агент, е четвъртият. Търсенето на „петия“ не престава.
От дълго време Блънт е заподозрян в шпионство и най-сетне е изобличен от американеца МАЙКЪЛ СТРЕЙТ, който през 1963 г. признава пред ФБР, че Блънт го е вербувал за руснаците през 30-те години в Кеймбридж.
Блънт е разпитван многократно от служителите на МИ–5 Артър Мартин и ПИТЪР РАЙТ, който в „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987) пише за подозренията си, че Блънт им дава само ДЕЗИНФОРМАЦИЯ или откъслечни неща, които руснаците са му казали да издава. Докато се занимава със случая „Блънт“, Райт се среща с частния секретар на кралица Елизабет, който му казва, че ако Блънт спомене за „посещение в Германия в края на войната“ от името на крал Джордж VI, Райт не бива да задава други въпроси. Каквато и да е била мисията, Райт никога не разбира подробности за нея. В продължение на 6 години Райт се среща с Блънт почти всеки месец и постепенно разбира дребни неща за него. „Блънт — пише той — бе един от най-елегантните, очарователни и образовани хора, които съм срещал. Говореше 5 езика, а систематичността и задълбочеността на знанията му бяха впечатляващи.“
След като обещават на Блънт, че няма да бъде подведен под съд, през 1964 г. той прави признания сам. Казва, че е вербувал други, включително ДЖОН КЕЪРНКРОС, който е работил в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ, а също и в МИ–6. Чак през 1979 г. шпионската дейност на Блънт официално е потвърдена в изказване на Маргарет Тачър пред парламента. Той призна, казва Тачър, че „е бил вербуван и е работил, за да открива нови таланти за руското разузнаване преди войната, когато е бил преподавател в Кеймбридж…“ Титлата сър му е отнета, колежът Тринити (Св. Троица) анулира званието му и е изключен от Британската академия на науките.
Отхвърлен от класата, на която е служил и която е предал, Блънт живее самотно и откъснато от всички до смъртта си през март 1983 г.
Сър Антъни Блънт
БНД
Bundesnachrichtendienst (BND) — Федерална информационна служба, се създава в Западна Германия през 1956 г. Отначало БНД е разузнавателна мрежа, ръководена от РАЙНХАРД ГЕЛЕН. Съставът й е предимно от нацисткото разузнаване.
През 50-те години ЦРУ контролира западногерманското разузнаване чрез генерал Гелен. Както и при контраразузнавателната служба ФСЗК (Федерална служба за защита на конституцията), БНД има 2 живота: първият като агенция, която работи за Западна Германия, а вторият — за обединена Германия след 1990 г. По време на западногерманския си период БНД е пряко свързана с Райнхард Гелен, чието сътрудничество с американските разузнавателни служби се смята за съществено постижение от времето на Студената война.
ХАЙНЦ ФЕЛФЕ — бивш нацист, ръководител на контраразузнавателния отдел срещу руснаците по времето на Гелен, е арестуван през 1961 г. по обвинение, че е шпионирал за тях цяло десетилетие. Информацията идва от източногермански АГЕНТ.
Въпреки честите провали на БНД Хелмут Кол защитава и нея, и ФСЗК през цялото време на управлението си като канцлер на Западна Германия от 1982 до 1990 г. През 1985 г. той реагира бързо, когато ХАНС ЙОАХИМ ТИДГЕ, високопоставен сътрудник на контраразузнаването, бяга в Източна Германия. За да изкорени съперничеството между БНД и ФСЗК, Кол назначава Херберт Хеленбройх — ръководител на ФСЗК, за директор и на БНД. Но разследването доказва, че Тидге е бил хроничен алкохолик, което Хеленбройх е знаел. И така, само месец след като е поел ръководството и на БНД, Хеленбройх е пенсиониран преждевременно. Заменен е от Ханс-Георг Вик — бивш посланик на Западна Германия в Съветския съюз и в НАТО.