Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Блумберг разширява дейността на службата и насочва вниманието й към чужди технологии и оборудване, предимно в областта на оръжейната промишленост. Но успехът му предизвиква и критика срещу него. В книгата „Всеки шпионин — принц“ („Every Spy a Prince“, 1990) Дан Равив и Йоси Мелман пишат:
Сред малцината израелци, които знаеха за съществуването на ЛАКАМ, имаше и такива, които се оплакваха, че Блумберг е твърде пристрастен към приятелите си, като им възлага задачи, които да ги направят богати. Чуваха се и неприятните слухове, че шефът на Лакам се облагодетелства, въпреки че малцина проявяваха съмнение в аскетизма и скромния му начин на живот.
След победата на дясната партия Ликуд и встъпването на Менахем Бегин в длъжност през май 1977 г. опасността Блумберг да бъде уволнен се увеличава поради принадлежността му към Партията на труда. Подложен е на по-строг контрол, но успява да се задържи. Ариел Шарон, министър на отбраната в кабинета на Бегин, решава, че Блумберг трябва да си отиде поради нестихващата критика и намеците за взети подкупи. В действителност Шарон иска да сложи свой човек на това отговорно място. През 1981 г. на мястото на Блумберг е назначен РАФАЕЛ ЕЙТАН.
Блънт, Антъни (1907–1983)
Четвъртият член на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Първите двама са ГАЙ БЪРДЖИС и ДОНАЛД МАКЛИЙН. ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ често е наричан „третият“.
Син на английски свещеник, Блънт отначало учи математика и философия в Кеймбридж, а след това — история на изкуството. Редактира литературното списание Венчър. Той кани Бърджис в тайното общество Апостолите в Кеймбридж, в което повечето членове крият 2 тайни: привърженици са на марксизма и са хомосексуалисти. Той твърди, че именно Бърджис го е вербувал за шпионин, но истината е загубена сред множеството мъгляви твърдения на КГБ.
По време на Втората световна война Блънт работи в МИ–5. Всяка седмица представлява агенцията на заседанията на военновременния Комитет на обединеното разузнаване. Сигурно никога няма да стане ясно до каква степен Блънт е работил за руснаците. Някои от действията му обаче са описани и от английски, и от съветски автори.
През войната държи под наблюдение посолствата на неутралните страни в Лондон и през неговите ръце преминава дипломатическата им поща. Той е имал възможност да получава фотокопия от документите. Всичко, което научава за отношението на неутралните страни към войната, предава на съветските си АГЕНТУРИСТИ. Информацията съдържа оценката им за английските военни усилия и действия, разузнавателни сведения от техни източници. Блънт е предал имената на всички офицери в МИ–5, от които се е интересувало съветското разузнаване. Според Том Дрибърг, АГЕНТ на МИ–5, успял да проникне в комунистическата партия на Великобритания, още в началото на Втората световна война Блънт го изгонил от нея, тъй като имало съвсем реална опасност Дрибърг да узнае за комунистическото проникване в МИ–5.
Няколко месеца Блънт отговаря за Службата за наблюдение, която държи под око чуждестранните агенти и заподозрените в шпионаж. Той дава на всеки от подчинените си индивидуална седмична задача и е в течение на всички подробности. Анализира техниката на наблюдение, препоръчителните промени и предава информацията на руснаците. В резултат съветските агенти успяват да избегнат английските наблюдатели и преследвачи. През ноември 1945 г. Блънт престава да работи в МИ–5, но изпълнява отделни задачи.
Дълги години Блънт е световноизвестен експерт в областта на изкуството. Сър Антъни Блънт е уредник на картините на кралицата и професор по история на изкуството към Лондонския университет. Негов приятел казва, че той е „англичанин до мозъка на костите си“. Той е заместник-директор на института Кортоу и преподава история на изкуството в Оксфорд, Кеймбридж и в други университети. През 1956 г. получава титлата сър. През 1963 г. прекарва няколко месеца в САЩ като лектор по време на летния семестър в Пенсилванския държавен университет.
След като Маклийн и Бърджис бягат от Англия (вж. МАКЛИЙН, ДОНАЛД), ЮРИЙ МОДИН, съветски агентурист, съветва Блънт да направи същото. Според Модин Блънт отказва под предлог, че „условията на живот“ в Москва не му харесват. Блънт съзнава, че към него ще има подозрения, но: „Смятам, че нямат преки улики. Ще се справя.“