Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Първоначалният договор с Локхийд е бил за 4 самолета. Три са завършени като изтребители YF–12A (вж. A–12 ОКСКАРТ). Четвъртият — в разузнавателна модификация SR–71, извършва първия си полет на 22 декември 1964 г. Обозначението е трябвало да бъде RS–71, но президентът Джонсън по невнимание променя буквите, когато дава изявление за съществуването на самолета. (RS означава „разузнавателен ударен“ (Reconnaissance-Strike), логичното продължение на RS–70 ВАЛКЮРИ.)
SR–71 е на въоръжение от януари 1966 г. в 9-о стратегическо разузнавателно крило на американските военновъздушни сили. Освен че излитат от американски бази, SR–71 редовно извършват полети от въздушната база Кадена, Окинава, и от Кралската военновъздушна база Милдънхол във Великобритания.
Самолетът изпълнява много мисии над Китай. През 1967 г. SR–71 снима първата китайска експлозия на неутронна бомба. През 1968 г. SR–71 са първите самолети, използвани над Северен Виетнам. Самолетът често осъществява разузнавателни мисии над Куба, Либия, Никарагуа и Близкия изток, а също и над района на Персийския залив. През септември 1974 г. SR–71 излита от Ню Йорк за Лондон и покрива разстоянието за 1,54 ч при средна скорост 3000 км/ч. През юли 1976 г. SR–71 поставя ненадминат световен рекорд от 3500 км/час при хоризонтален полет, както и рекорд от 3347 км/ч в затворена окръжност.
„Последният“ полет на SR–71 е извършен на 6 март 1990 г. Производството на SR–71 трябва да бъде преустановено поради липса на средства. В това време U–2 продължава да изпълнява стратегически и разузнавателни операции. През 1995 г. обаче Конгресът осигурява средства за още 2 самолета SR–71.
Въпреки че истинският брой на построените самолети все още е секретен, смята се, че вероятно са 28. Други 20 самолета са в инвентар от 1990 г., когато SR–71 е изтеглен. Действащи са само 8–9 поради огромните средства, необходими за поддръжката. (Пентагонът е обявил загубата на 8 самолета SR–71 в катастрофи през 1970 г. За разлика от U–2 нито един не е свален от противник.) Тъй като технологичните проекти са унищожени, по-нататъшното производство на SR–71 не е било възможно. Според конструктора КЛАРЪНС (КЕЛИ) ДЖОНСЪН тогавашният министър на отбраната Робърт Макнамара специално нарежда разглобяването да бъде извършено така, че вариантите на SR–71 да не могат да бъдат завършени, а средствата се пренасочват за F–15 Ийгъл на компанията Макдонъл Дъглас.
SR–71 Blackbird
Блиц Ar 234
Първият в света реактивен бомбардировач, извършил продължителни разузнавателни операции над Европа. Подобно на някои други германски реактивни самолети тази изключителна за времето си машина се появява на сцената твърде късно, за да окаже влияние върху войната. Ar 234B–1 — разузнавателен вариант — е изпробван за първи път над Франция през юли 1944 г. Ar 234B–2 — версия бомбардировач — е пуснат в действие през 1945 г. и носи бомбен товар 2 т. Първите бомбардировъчни нападения с този самолет са осъществени в битката за Ардените през декември 1944 г. Поради недостиг на реактивно гориво полетите са спорадични до края на март 1945 г.
По поръчка на британското Министерство на авиацията бомбардировачът е конструиран и произведен от фирмата Ардо и неговото появяване отговаря на необходимостта от високоскоростен разузнавателен самолет. Първият изпитателен полет е на 15 юни 1943 г., а серийното му производство започва през юни следващата година. Шестият опитен образец (Ar 234V6), изпробван на 8 април 1944 г., е снабден с 4 турбореактивни двигателя, които работят нормално само 25 летателни часа. Разработени са няколко варианта на Ar 234 за нощно летене. За Ar 234C конструкторите са предвидили да носи и да изстрелва ракета Фау–1 — или както тогава се нарича „самолет-снаряд“.
Серийният двумоторен Ar 234B–2 развива максимална скорост 738 км/ч, има таван 11 км и далечина на полета 1520 км (при бомбен товар 1 т, предвиден за половината от това разстояние). Подобреният Ar 234 с 4 мотора достига скорост 874 км/ч. Повечето серийни самолети са с херметични кабини за полети на големи височини и със седалки, пригодени за катапултиране. Всички самолети от този тип са със спирачни парашути за кацане. По онова време подобни устройства са били рядкост.