Ужас [bg]

Левеконт изкрещя, някой стреля с мускета си само за да улучи стоящия до него пехотинец. Покривът на брезентовото укритие беше изчезнал и нещо огромно закриваше отвора, през който би трябвало да се вижда небето; и в този момент, когато сър Джон се обърна, за да се хвърли извън разкъсаната палатка, страшна болка го преряза под коленете.

След това всичко пред очите му стана размазано и нелогично. Струваше му се, че виси с главата надолу, гледайки как част от мъжете се търкалят като разпръснати кегли по леда, а други изхвърчат навън от унищоженото укритие. Разнесе се втори изстрел от мускет, но оръжието беше стреляло след като един морски пехотинец го бе захвърлил на леда — сега той се опитваше да избяга, пълзейки на четири крака по леда. Сър Джон виждаше всичко това — невъзможно, абсурдно, — полюлявайки се с главата надолу. Болката в краката му стана непоносима, после се разнесе силен трясък като от трошене на млади фиданки, а в следващия миг той полетя в погребалния кратер, към очакващия го нов кръг от черна вода. Главата му разби тънката ледена кора като топка за крикет, ударила се в стъклото на прозорец.

Студът накара бясно туптящото сърце на сър Джон временно да спре. Той се опита да изкрещи, но погълна солена вода.

Аз съм в морето. За пръв път в живота ми се намирам в самото море. Колко необичайно.

След това той започна отчаяно да пляска с ръце и да се преобръща във водата, чувствайки как разпраният му шинел се разпада на парчета; не усещаше краката си и не намираше никаква опора в ледената вода. Правеше широки загребвания с ръце, неспособен да разбере в ужасния мрак дали се издига към повърхността, или просто се оттласква все по-надълбоко в черната вода.

Давя се, Джейн, давя се. През всичките тези дълги години на служба във флота съм си представял най-различни картини на моята смърт, но нито веднъж, скъпа моя, не предположих, че ще се удавя.

Главата на сър Джон се удари в нещо твърдо и той едва не изпадна в безсъзнание; лицето му отново се скри под повърхността, а дробовете и устата му се напълниха със солена вода.

А след това, скъпи мои, Провидението ме отведе до повърхността — или поне до онзи инч годен за дишане въздух между морето и петнайсетфутовия леден слой над него.

Мятайки бясно ръце, защото краката му продължаваха да не се движат, сър Джон се обърна по гръб и задраска с пръсти по леда. Накара сърцето и крайниците си да се успокоят, за да може носът му да намери онзи тънък слой въздух между леда и студената вода. Пое си дъх. Повдигна брадичката си, изкашля морската вода и вдиша през устата.

Благодаря ти, господи Исусе…

Борейки се с изкушението да изкрещи, сър Джон започна да се придвижва с драпане под повърхността на леда, сякаш се катереше по стена. Долната страна на паковия лед беше неравна, понякога се спускаше към водата, като не му оставяше никакъв въздух за дишане, понякога се издигаше на пет-шест инча, че и повече, като му позволяваше да изкара цялото си лице над водата.