Измамата Прометей

Жизел, съпругата на Арно, бе висока, властна жена с аристократично поведение, гърбав нос и черна, напръскана в сиво, коса. Кожата на лицето й бе прекалено опъната и това веднага подсказваше чести пътувания до скъпи клиники за пластична хирургия в Швейцария. Брайсън я забеляза бързо — бе в единия ъгъл на библиотеката, оградена от малка тълпа люде, превъзнесено слушащи всяка нейна дума. Брайсън позна лицето — често го бе виждал в светската снимкова хроника на „Пари мач“. Навремето веднъж му се бе наложило да прегледа цели седем годишнини на списанието в „Bibliotheque National de France“.

Угодниците кибици около нея изглеждаха запленени от интелекта и чувството й за хумор и често се кикотеха на шегите й. Брайсън взе две чаши шампанско от минаващия келнер, подаде едната на Лейла и я поведе към една картина недалеч от самата госпожа Арно. Като застана пред платното, Ник подхвърли на достатъчно висок глас:

— Забележителна, нали? Направо фантастична! Виждала ли си неговия Наполеон? В анфас, същински римски император, истинска икона!

Опитът проработи. Гордата собственичка и познавачка на изкуството не се сдържа и веднага се насочи към разговора, който й се видя далеч по-интересен от сегашния. И как да не е интересен, когато касае нейна собственост! Усмихна се благосклонно на Брайсън и каза на добър английски:

— Ах, наистина — попадали ли сте на друг така хипнотично предаден поглед? Само Енгър може да представи Наполеон така сполучливо!

Лицето на Брайсън разцъфна в щастлива усмивка, сякаш бе намерил духовен приятел. Поклони се с наведена глава и скромно рече.

— Вие трябва да сте мадам Арно. Аз съм Джеймс Колиър. Каква прекрасна вечер!

Дамата кимна на групата хора.

— Моля да ме извините.

Пристъпи към Лейла и Брайсън и подаде ръка.

— Виждам, че сте почитател на Енгър, г-н Колиър.

— Би било по-точно да кажа, че съм голям почитател на вашата колекция, мадам. Тя демонстрира забележителната ви ерудиция. О, простете ме, моля. Разрешете да ви представя моята приятелка — Лейла Шарет от израелското посолство.

— Вече се познаваме — отвърна домакинята и любезно кимна на Лейла, но вниманието й остана приковано към Брайсън. — Драго ми е, че отново се виждаме.

А той внимателно я разглеждаше и преценяваше, макар и това да не личеше. Жената е била наистина хубавица на млади години, а сега подгонила седемдесетте, бе истинска кокетка с талантите на куртизанка — можеше да накара всеки мъж да повярва, че той е най-интересната личност в цялата зала.

— Според съпруга ми Енгър е направо скучен. Но пък той не е познавач, какъвто видимо вие сте.

Брайсън обаче не хареса това сравнение. Бе лош повод за запознаване с домакина.

— Ех, ако само Енгър бе имал щастието да има вас самата за модел — смени темата Ник и със замрежен поглед поклати глава.