Измамата Прометей

— Същият. Представи се с името Жан-Марк Бертран. При това често пътува до Шантили.

— Шантили ли?

— Така се казва местността, където се намира замъкът на Арно. Той живее там, приема гости, урежда разкошни приеми.

Лейла стана и отиде в банята. Чу се плисък на вода. Когато след малко се върна с кърпа в ръка, лицето й бе мокро — бе си измила грима. Сега чертите й бяха направо изящни — правилен, силен, но деликатен нос, пълни устни и красиви големи кафяви очи — топли и проницателни, интелигентни и закачливи.

— Кажи ми какво още знаеш за Жак Арно? — попита я Брайсън.

— Куп неща за света, в който се движи. Мосад го наблюдава от доста време. Била съм му гостенка няколко пъти.

— И с какво прикритие?

— Например търговско аташе към израелското посолство в Париж. Пост, който предразполага към съответното уважение, защото човекът на него има определено влияние. Жак Арно няма никакви скрупули. Той с готовност продава и на Израел, и на враговете му.

— Можеш ли да ме заведеш при него, как мислиш?

Лейла отметна покривката на леглото, извърна се и го изгледа внимателно, сетне поклати глава.

— Не смятам, че е добра идея.

— И защо не?

— Защото повече не мога да рискувам — ще компрометирам операцията си съвсем.

— Но нали каза, че вървим по същите следи?

— Не съм твърдяла такова нещо. Казах само, че ти имаш твоята, аз — моята, а на места пътищата се пресичат. Съвсем различно нещо.

— И твоята следа не води към Арно, така ли?

— Не съм сигурна, напълно е възможно — отвърна тя. — Но може и да не води.

— Във всеки случай няма да е лошо да се отбиеш до Шантили, а?

— За да те заведа теб, така ли? — засмя се тя.

— Е, очевидно това ми е идеята. След като вече имаш дипломатически контакти в неговите среди. Това ще улесни и моя достъп.

— Предпочитам да работя соло.

— Красива и извънредно чаровна жена като теб — сама сред обществото? Не изисква ли етикетът да бъдеш съпроводена от кавалер?

— Благодаря за комплимента — зачерви се тя. — Но това за кавалера го забрави.

— Е, опитвам се да те навия. Моля те, Лейла.

— Не подбираш методите много-много, а?

— Ами в нашата работа…

Тя се усмихна, отново поклати глава.

— Тел Авив никога няма да разреши.

— Няма да ги питаш.

Тя се поколеба, наведе очи.

— Слушай, ако се съглася… Казвам ако — то ще бъде само временен ангажимент, от който мога да се откажа всеки момент. Така става ли?

— Само ме вкарай в замъка и после ме забрави, ако искаш. И още нещо: защо Мосад следи Жак Арно?

Тя го изгледа с изненада — отговорът бе толкова прост, че човек с неговия опит не биваше да пита.

— Не знаеш, а? Защото през последната година Арно се превърна в доставчик номер едно на всички големи световни терористични организации. Именно затова ми стана още по-интересно, когато на кораба онези двамата се появиха заедно — твоят човек Дженрет и агентът на Арно — Жан-Марк Бертран. Допуснах, че американецът Дженрет купува за терористите. Сетне бях извънредно изненадана да видя и срещата му с теб. Признавам си, че цялата вечер си задавах въпроса ти какъв си и защо си дошъл.