Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
Двамата видимо бяха на края на разговора си, това личеше от жестовете и най-общото им поведение. Размениха още реплика-две и тръгнаха към обратната част на залата. Слава Богу! Нямаше нужда от бързо отстъпление.
Брайсън прибра оптичния кабел, кимна на Лейла, показа два пръста. Разбраха се без думи. Бяха засекли мишената — центъра на деловата дейност на Арно в собствения му замък. Местоположението на кабинета и охраната. Двама души.
Брайсън бързо тръгна назад, Лейла не помръдна. Стигна до отворената врата на стая, покрай която бяха минали преди малко. В нея бе тъмно, нямаше много мебели; сигурно я използваха рядко. Ник се наведе към светещия циферблат на часовника си — марка „Филип Патек“. Изчака да мине цяла минута, сетне махна с ръка на Лейла и веднага се вмъкна в стаята.
Лейла се обърна и тръгна към залата, където бяха разговаряли Арно и гостенинът. Залиташе леко като пияна. Внезапно се разсмя високо, кръшно и рече достатъчно силно, че да я чуе охраната зад ъгъла:
— Ама тук някъде непременно трябва да има тоалетна, иначе ще се напишкам…
Зави на ъгъла и веднага се натъкна на седналия на красив стар стол бодигард. Той я фиксира студено, враждебно и сковано попита:
— С какво мога да помогна на мадам?
Подтекстът на въпроса бе: не можете да минете оттук. Бе чернокос младеж, едва надхвърлил двайсетте, подстриган съвсем късо, със смръщено и кръгло румено лице.
Тя се изкикоти и залитна към него.
— Не зная — рече провокативно и пак се изхили — дали можете да ми помогнете. Я да видя, я… какво имаме тук? Млад човек, истински мъж. Хм, истински… не като онези педита и дъртаци оттатък…
Суровото изражение на младежа се смекчи до известна степен, в очите му блеснаха искрици смях. Мадамата се бе насвяткала, а пък не беше лоша. Огледа я отново. Хм, готино парче. Едва ли е заплаха за сигурността. Бузите му порозовяха още повече. Безсъмнено му хареса прекрасно оформеното тяло на Лейла, пищният и добре изложен на показ в ниското й деколте бюст.
— Съжалявам, мадам — рече неспокойно. — Моля ви да се върнете. Не можете да минете оттук.
Лейла се захили изкусително, залитна и се подпря с ръка на стената.
— Ама защо да не мога да мина оттук? — запита почти шепнешком, със замрежен поглед и направи малка крачка напред. — Май съм си намерила онова, което си търсех…
И пак пристъпи леко наведена, за да изпъкне още повече откритата й гръд.
Младият мъж се смути. Хвърли неспокоен поглед към колегата в средата на залата. Онзи, изглежда, не обръщаше внимание.
— Моля ви, мадам…
— Хайде да ми помогнеш да намеря… тоалетната… — тя вече направо шепнеше и го гледаше в очите.
— Върнете се по същия път, по който сте дошли. Там има тоалетни — опита се да каже остро и авторитетно той, но не се получи.
Лейла задиша тежко.
— Но аз непрекъснато се губя, защо не ми покажеш къде мога да…
Младежът отново погледна към другия бодигард, но той наистина бе достатъчно далеч, за да чува шепота на Лейла.
— Може пък да ме отведеш за малко, а… няма да отнеме много време, нали?
Зачервен и смутен, онзи стана от стола и се престраши:
— Добре, мадам, елате.
Лейла светкавично пресметна, че сега имаше няколко възможности. Едната бе да я отведе в стаята, където бе Брайсън, а там елементът на изненадата бе сигурен. Но младежът я поведе към друго помещение, очевидно пушалня — добре обзаведено, с мека мебел. Бе силно възбуден — това личеше на панталона му отпред — и се усмихваше похотливо. Влязоха, той побърза да затвори вратата.
Време бе за план Б. Лейла се извърна към него и протегна ръце…
А Брайсън мълниеносно се измъкна от стаята, зави зад ъгъла и с широки, бързи и ужким несигурни крачки се запъти към втория бодигард в средата на залата — пред вратата на предполагаемо празния кабинет на Арно. Сега бе негов ред да се преструва на пиян, макар и със съвсем друга цел. Охраната се изправи, когато Ник приближи с леко залитане.
— Добър ден, господине! — обади се мъжът с неутрален глас, в който имаше нещо като поздрав, но и предупреждение. — Какво търсите тук?
Ник отново залитна и извади запалка.
— Ах, да му се не види, запалката носи, а цигарите забравил — рече на английски с надебелен глас. — Просто не е за вярване, мамка му…
— Сър?
Брайсън го изгледа и заговори на френски: