Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Аз доставям онова, което съм обещал. Казано ви е, че предметите са от XVIII династия, и точно това ще получите. Не се занимавам с фалшификати и репродукции.
— С картуша на Ехнатон?
— С картушите на Ехнатон, на Нефертити и с всичко останало, както ви го описа експертът ми по антиките. За съжаление господин Осман довечера е зает с друго и не може да присъства, но бъдете спокоен — предметите съответстват на очакванията ви, а може би дори ги надвишават.
Мосю Коломбел — елегантен дребен французин с неестествено черни коси — се усмихна доволно.
— Ще направим добри пари от това, господин Гиргис. Много пари.
Гиргис разпери ръце.
— Това е единствената причина да съм в тоя бизнес. Ако позволите да ви посъветвам — равиолите с омари са изключително вкусни.
Французинът зачете менюто, а Гиргис отпи от чашата си с вода и обърна глава към двамата си колеги на масата. Бутрос Салах, набит, с четинести мустаци и цигара в ъгъла на устата, и Мохамед Касри — висок, брадат и с крив нос — също го погледнаха; тримата съвсем леко си кимнаха в знак на това, че сделката е в кърпа вързана.
Вечерята ненужно отклоняваше Гиргис от по-важните му дела, но Коломбел бе пристигнал в Кайро специално за срещата, а човек не бива да е нелюбезен с клиентите, готови да платят за крадени скулптури. Сумата, за която ставаше дума — два милиона долара, — беше нищожна в сравнение с проекта Зерзура, но бизнесът си е бизнес и затова срещата се състоя. Докато четиримата уточняваха подробностите около сделката, Гиргис раздразнено потропваше с крак под масата, защото чакаше новини от лентата във фотоапарата, искаше час по-скоро да разбере дали тя ще ги отведе до оазиса. Беше се надявал да получи резултата по-скоро — хората му се занимаваха с негативите вече повече от час, — но макар и с усилие, запазваше спокойствие. Накрая бяха получили негативите, а също така Броуди и момичето, а това беше добре. Отпи още глътка вода, погледна мобилния си телефон и запрелиства собственото си меню в опит да се поразсее. Междувременно се появи един сервитьор и пошепна нещо в ухото му. Гиргис кимна, избута стола си назад и се изправи.
— Трябва да ме извините мосю Коломбел, но възникна нещо неочаквано и се налага да отида другаде. С колегите ми може да уточните всички подробности, а ако желаете, след като вечерята приключи, можем да ви предложим някои развлечения. За мен беше истинско удоволствие да работя с вас.
Стисна ръката на французина, който изглеждаше донякъде притеснен от неочакваното тръгване на домакина си. Гиргис обаче, без да губи повече време, се обърна и напусна заведението. Лимузината му го чакаше отвън. Шофьорът отвори задната врата, където вече го чакаше Ахмед Осман, специалистът по антики — пълничък човек с чорлава коса и очила с дебели стъкла.
— И така? — вдигна вежди Гиргис, след като затвори вратата.
Осман поклати глава и събра пръсти. По нещо неуловимо много приличаше на къртица.
— За съжаление нищо, господин Гиргис. Половината филм беше повреден, а другата половина…
И му подаде тесте снимки формат А4.
— Ненужна, абсолютно ненужна. Обърнете внимание, всички образи са от вътрешността на оазиса — по нищо не може да се разбере къде се намира. Това е същото, като да се опитваш да намериш къща в средата на града, докато разполагаш само със снимка на банята. Напълно ненужна снимка.
Гиргис отегчено огледа снимките.
— Да не си пропуснал нещо?
Осман сви рамене и отново събра върховете на пръстите си.
— Прегледах всичко изключително внимателно, така че бих казал „не“. От друга страна… — той се усмихна притеснено — аз не съм световен авторитет по този въпрос.
— Броуди?
— Да. Професор Броуди е световният авторитет.
— Тогава значи е време да побеседваме с него. — Гиргис му върна снимките, вдигна вътрешния телефон на лимузината и даде указания на шофьора.
— Откровено казано, не мога да си представя как би ни помогнал — поклати глава Осман, докато колата тръгваше. — Дори да е успял да забележи нещо. Според хората той бил доста… голям инат.
Гиргис нагласи маншетите на ризата си и махна някаква прашинка от сакото.
— Повярвай ми, Ахмед, след като приключим обработката на професор Броуди в Маншиет Насър, той ще е най-услужливият човек. Ще се моли да ни помага.
39.
Кайро — Маншиет Насър
— Падна ми — промърмори Фрея, натисна хлебарката с маратонката си и бавно я размаза върху прашния цимент. Жълто-кафявите й вътрешности се присъединиха към останките от другите хлебарки, които беше убила през последния час.