Неуговорени срещи [сборник]

Опашкаря изпрати Кандид до дома, но отказа да обядва там — от деликатност. Побърбори още петнайсетина минути как на езерото в Тръстикино подмамват рибата, като мърдат пръсти, съгласи се да намине утре при Хромавия и да му напомни за похода към Града, сподели, че Слушача в действителност не е никакъв Слушач, ами просто един болнав човек, и че мъртваците хващат да ядат жени, тъй като мъжкото месо е жилаво, а мъртваците нямат зъби, обеща да приготви до вдругиден нови запаси, а стареца трябва да гони безпощадно, и накрая си тръгна.

Кандид с усилие си пое дъх и се поспря пред вратата, преди да влезе. Ти, Мълчане, само не забравяй, че утре си за Колибите, от сутринта още ще идеш, не забравяй: не в Тръстикино, не на Глинестата поляна, а в Колибите… И за какво ти е, Мълчане, да ходиш в Колибите, по-добре в Тръстикино, риба има… забавно е… На Колибите, не забравяй, Мълчане, на Колибите, не забравяй, Кандид… утре сутрин на Колибите… да уговориш момчетата, че то четирима няма да стигнете до Града… Той не забеляза, че е влязъл.

Нава още я нямаше, а край масата клечеше старецът и чакаше някой да му поднесе обед. Той сърдито се наведе към Кандид и каза:

— Бавно вървиш, Мълчане, в две къщи вече бях, навсякъде обядват, а у вас е празно… Затуй сигурно си нямате дечица, защото бавно вървите и в къщи няма никой, когато е време за обед…

Кандид се приближи до стареца и известно време постоя в размисъл. Старецът продължи:

— Колко ли време ще вървиш до Града, щом човек и за обед не може да те дочака? До Града, казват, било далеч, сега всичко знам за теб, знам, че се тъкмите за Града, едно само не знам — как ще се добереш до Града, след като цял ден вървиш до гърнето с ядене и пак не можеш да стигнеш… Ще се наложи да дойда с вас, да ви заведа, отдавна съм за Града, само пътя не знам, а Града ми трябва, че да си изпълня дълга, всичко ще разкажа там, дето трябва…