Безпощадно

Но сега тя отново не се чувстваше добре, и то само заради разговора с Емили. Не беше имала намерение да се нахвърля върху нея, но Емили трябваше да разбере. Тя умираше от желание да й се извини, но приятелката й не се виждаше никъде. Спенсър не забелязваше и Келси.

До Спенсър застана една жена с тъмна коса и издължено фино лице.

— Лейди Макбет? — Тя протегна ръка. — Аз съм Дженифър Уилямс от „Филаделфия сентинъл“. Може ли да взема интервю и да направим няколко снимки?

Очите на госпожа Хейстингс грейнаха.

— Колко вълнуващо, Спенс! — Дори Амилия изглеждаше впечатлена.

Спенсър каза довиждане на семейството си, дори непохватно прегърна господин Пенитисъл. Докато се носеше сред тълпата, всички от трупата, момичетата, които познаваше от хокея на трева, дори Наоми, Райли и Кейт я потупваха по гърба и й казваха, че е свършила страхотна работа. Тя отново огледа залата за Емили, но не я откри.

Репортерката отведе Спенсър до едно сепаре отзад. Бо вече чакаше там с малка чаша еспресо в ръка. Той беше свалил бронята си и се беше преоблякъл в черен кашмирен пуловер и възможно най-сексапилните прилепнали джинси, които Спенсър беше виждала на момче. Тя седна до него и Бо стисна ръката й.

— Какво ще кажеш след интервюто да се измъкнем от купона?

На Спенсър й бе достатъчно да усети ръката на Бо в нейната, за да се успокои. Тя повдигна вежди в подигравателно неодобрение.

— Нима господин Йейл ще се осмели да зареже собственото си парти? Човек би си помислил, че ще искаш да се мотаеш наоколо и да слушаш подмазваческите гласове на хората.

— Аз съм пълен с изненади — намигна й Бо.

Дженифър се настани от другата страна на масата и отгърна бележника си на нов лист. Когато погледна Бо и му зададе първия въпрос, телефонът на Спенсър изпиука. Тя бръкна в джоба си. Папката с есемеси беше пълна със съобщения, в които най-различни хора я поздравяваха. Изпращач на последното, обаче, беше някаква смесица от букви и цифри.

Спенсър преглътна тежко, сви се на седалката, прикри екрана с ръка и натисна бутона за четене.