Степени на свобода.
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: The Metrozone series #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-452-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Степени на свобода.». Краткое содержание книги:
Майкъл е неизмеримо сложен ИИ, попаднал в капан под останките на Кулата Ошикора. Някой ден Петрович ще го освободи – просто трябва да вярва, че Майкъл ще запази здравия си разум дотогава.
Мади и Петрович са изпаднали в криза на доверието. Тя го напуска, но Петрович е убеден, че все още го обича.
Соня Ошикора също обича Петрович. Но играе някаква сложна игра и изобщо не е ясно дали възнамерява да го спаси от онова, което предстои.
ЦРУ иска да спаси света. Добре де, само Америка, но за тях това е едно и също.
Новият джихад на машините отново се обажда. Но Петрович го унищожи, нали така?
Някога Армагедонистите взривиха света, опитвайки се да убият кажи-речи всичко живо. Сега смятат да го направят отново.
И за кой ли път всички пътища водят към Петрович. Всеки иска нещо от него, а единственото, което иска той, е да бъде свободен…
– Да не мислехте да започнете без мен? – Тя хвърли раницата на земята и дръпна ципа й. Вътре имаше резервни пълнители и половин дузина зашеметяващи гранати. – Имаме оръжейна. Реших, че няма да е зле да мина през нея.
Петрович взе една от гранатите и я подхвърли на Валентина, последвана от още една. Сложи по една във всеки от джобовете си. Когато вдигна глава, улови очакващия поглед на Люси.
– Изпуснеш ли някоя от тези, губиш си ръката.
– Ти никога не си хвърлял граната през живота си – възрази тя.
– Аз нямам нищо против да изгубя ръката си. Или красивата си муцунка. – Той порови из раницата, търсейки подходящия калибър патрони. – На теб не ти се полага да си играеш с експлозиви.
– Кой е казвал нещо за игра?
Той намери една пачка патрони и ги изсипа в джобовете си върху гранатите.
– Не.
– А тя защо изобщо е тук? – попита Маделин.
Взе последните гранати, успявайки да събере и двете в едната си шепа.
– Криворазбрана лоялност.
Тя се усмихна напрегнато.
– Тук като че ли я има в изобилие. Предполагам, че имаш план.
– Деветима от тях са при контейнер нула. Дясната ръка на Соня, Игуро, е там. Ще ги нападнем фронтално. Маса ще мине по фланга.
– Не можеш ли да я наричаш по име?
– Това е името й. – Той се консултира с картата си и тръгна напред. – Майкъл ни осигури сателитна информация. Знаем точно къде се намират.
– А знаем ли какво правят?
– Разчистват уликите. – Той се обърна към Маса. – Готова ли си?
Тя кимна и се шмугна в тесния проход между два ръждясали контейнера. Макар да се изгуби от погледа на Петрович, той я беше маркирал. Наблюдаваше я как се промъква в дъга, използвайки неговата информация, за да остане незабелязана.
Докато не се наложеше да нанесе удар. Маса зае позиция в близост до един от охранителите и зачака да отвлекат вниманието им. Петрович с удоволствие се погрижи за това. Той пъхна показалеца си в гривната на първата граната и изчисли на какво разстояние трябва да я хвърли. Реконструира терена пред себе си така, че контейнерите се превърнаха в бели рамки, през които можеше да се вижда. Линията направи лек завой и се спря точно пред контейнер нула.
А сега внимателно. Петрович леко дръпна щифта и хвърли гранатата. Тя отскочи с глухо избумтяване от един стоманен покрив и прелетя спокойно над опразненото пространство пред отворения контейнер.
Валентина проследи траекторията на неговата граната и я повтори с една от своите.
Първият гръм беше оглушителен, последван миг по-късно от втори. Заслепяващите проблясъци хвърлиха отчетливи сенки върху стените. Маса излезе от укритието си и вкара един куршум в тила на някакъв мъж.
– Един – каза тя и се прехвърли на следващия.
Хората на Игуро стреляха хаотично. Стените на контейнера задрънчаха от рикошетите и Валентина с удоволствие им показа, че разполага с нещо по-мощно от пистолет. Маса беше стигнала до втората си мишена – човекът дори не гледаше вече към домиките, а към останалите членове на групата си, ужасен от мисълта, че е единственият оцелял.
Нямаше защо да се притеснява.
– Двама – каза Маса.
Петрович приготви втората граната. Маделин прибра пистолета си в кобура му и измъкна и двата щифта.
– Трябва да приключваме с това.
Тя изтича напред и метна и двете гранати високо над главата си. Дори не изчака да паднат на земята, а извади пистолета си и изскочи иззад ръба на контейнера.
– Чёрт.
Валентина свали един, който бе избрал да побегне към нея; Маса очисти трети поред. Гранатите паднаха, отскочиха и се взривиха със силен гръм, насищайки допълнително с пушек и без това задимения въздух. Светкавиците бяха заслепяващи и само онези, които успяха да си затворят очите навреме, можеха да виждат след това.
В следващите пет секунди, преди Петрович да може да се приземи зад съпругата си, преди Маса да успее да излезе и да избере следващата си жертва, Маделин се прицели и стреля три пъти.
Те умряха, преди да осъзнаят, че са били простреляни. Маделин не обърна внимание на падащите тела и тръгна напред към отворените врати на контейнер нула. Някакъв мъж все още се опитваше да натика детонатор в едно блокче сив марципан. Миг по-късно вече не правеше нищо, а двата предмета, които се беше опитвал да съедини, паднаха от разтворените му пръсти.
Последният се беше притиснал към стената в дъното и имаше пълно основание да смята, че Маделин ще убие и него.
Тя не забави ход. Приближи се, пресегна се, стисна го за гърлото и го запрати към другата стена на контейнера. После отиде пак при него, сграбчи униформата между лопатките му в шепа и го хвърли към отсрещната страна.