Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Увери се, че изглежда прилично, и тръгна към изхода. Щом излезе от пещерата на слънчевата пътека, се сблъска с млада китайка и четиригодишната ѝ дъщеря. Двете се бяха скрили зад стъклената костница, сякаш костите на мъртвите монаси можеха да ги защитят. Жената я погледна уплашено и притисна детето към себе си.
— Xiūnǘ, jui ming! — замоли се на мандарин.
„Сестро, помогнете!“
Сейчан посочи вратата към паркинга и заговори тихо и успокоително също на мандарин.
— Излез оттам, дете. Не спирай. Тръгни надолу по пътя.
Жената само притисна още по-силно дъщеря си към себе си. Беше твърде уплашена, за да помръдне.
Сейчан завъртя очи и опита по-пряк подход. Извади пистолета и махна с него към вратата.
— Изчезвай! Веднага!
Това проработи.
Подобно на подплашен заек, жената хукна, прегърнала детето.
След като пътят най-сетне бе чист, Сейчан се запромъква към разклонението на пътеката. Сега имаше ясен изглед към параклиса горе. Двама мъже се изкачваха тичешком по стръмните стъпала. Единият носеше пистолет; другият държеше димящ автомат. Двамата стигнаха параклиса и заеха позиции от двете страни на вратата, долепили гърбове към стената.
Пулсът ѝ се ускори от безпокойство за Грей.
Вдигна пистолета, но мъжете бяха твърде далеч и нямаше шанс за точен изстрел. Затова докосна микрофона на гърлото си.
— Грей, добре ли си?
Шепот в ухото ѝ ѝ отговори незабавно:
— Още съм жив, ако това имаш предвид.
Заля я облекчение, но въпреки това тя мина по същество:
— Двама се канят да почукат на вратата ти.
— Знам. Можеш ли да се погрижиш за другите? Трябва да се махнем оттук.
Тя погледна към църквата.
— Работя по въпроса.
Последният неприятел вероятно се беше сврял в църквата, което беше проблем заради скрилите се там туристи. Бърз поглед ѝ показа, че дворът зад храма е почти опустял. Екскурзоводката още беше там и гледаше разтревожено към параклиса. Очевидно осъзнаваше заплахата, но храбро се мъчеше да скрие последните си подопечни в църквата.
През отворената врата Сейчан видя тълпата вътре.
„Това няма да свърши добре“.
Скри ръце — и пистолета — в широките ръкави на дрехата си, сведе глава и забърза към задната врата с надеждата, че маскировката ѝ ще издържи достатъчно, за да изненада и последния. Не искаше да се стига до престрелка в претъпканата църква.
Екскурзоводката я забеляза и ѝ махна да побърза. Продължаваше да държи чадъра си вдигнат, като се криеше не толкова от слънцето, колкото от стрелците горе.
Сейчан ускори крачка.
Докато вървеше към вратата, изстрели насочиха вниманието ѝ обратно към параклиса. Мъжът с автомата изстреля откос през отворената врата, а другият направи кълбо и се озова вътре.
Сейчан овладя желанието си да се втурне нагоре на помощ на Грей — имаше друга задача. Щом приближи входа, някакъв мъж изскочи в двора. Сейчан го позна моментално. Трясъкът на стрелбата явно го беше накарал да излезе. Мъжът тичаше право към нея.
Сейчан се усмихна, измъкна пистолета и изпразни почти целия пълнител в гърдите му. Куршумите спряха устрема му. Сейчан прати последния между очите му и той се свлече на пътеката.
Сейчан захвърли безполезното вече оръжие и извади собствения си пистолет от кобура на кръста си — за всеки случай, ако имаше и други нападатели. По-рано бе идентифицирала най-малко шестима мъже, но можеше да има и още.
Оказа се, че е права за броя на мъжете.
Екскурзоводката наведе чадъра си, сякаш се криеше зад него. Сейчан срещна погледа ѝ над ръба му — и не видя в очите ѝ страх.
„Лошо“.
Моментално разбра грешката си.
„Май не съм единствената маскирана“.
Отскочи настрани, когато куршумите разкъсаха плата на чадъра, и се просна на земята. Един куршум изби пистолета от ръката ѝ.
Жената завъртя чадъра и тръгна към нея.
13:12
Докато Грей се промъкваше приведен около параклиса, отдолу отекнаха изстрели. Единият от нападателите извика отвътре, вероятно казваше на партньора си, че е празно. Грей чу объркването в гласовете им. Двамата явно бяха озадачени и от липсата на поражения от гранатата.
Грей имаше свои тревоги за взрива и съдбата на Роланд и Лена.
Стигна до прозореца от южната страна, надигна се и стреля в мъжа в параклиса. Дръпна спусъка два пъти, като се целеше в главата — знаеше, че врагът има бронежилетка под цивилните дрехи. Улучи и двата пъти, повали го и моментално приклекна, за да се прикрие от изстрелите откъм вратата.