Три метра над небето

Баби надигна глава и го спря.

— Какво има?

— Ш-ш-ш-шт! — Тя се подпря на лакът и остана така неподвижна.

Далечен шум, добре познато скърцане на гуми — пежото влезе в гаража на заден ход.

— Майка ми! Бързо!

Тъкмо беше изпънала покривката на леглото, когато някой почука на вратата.

Беше Даниела.

— Баби, мама си идва!

— Знам, Дани, знам.

Приведе се в приличен вид и излезе, дърпайки зад себе си Степ, който уж се съпротивляваше:

— Не, аз настоявам да говоря с нея! Трябва да изясня веднъж завинаги това положение! — На лицето му грееше нахалната му усмивка.

— Престани да се правиш на идиот! Бързо, мини оттук, за да не те види.

Отведе го в хола и оттам излязоха във фоайето. Асансьорът гледаше право към двора.

— Настоявам за лична среща с госпожа Джервази!

Баби го блъсна напред.

— Изчезвай!

В този момент другата врата се отвори, Рафаела стовари торбите с покупките върху масата в кухнята и наостри уши.

— Баби, ти ли си? — Веднага отиде в хола, където дъщеря й вече беше включила телевизора.

— О, здрасти. Гледам филма.

Но руменината по бузите й я издаде. На Рафаела това й беше напълно достатъчно. Тя отвори прозореца със замах и видя отдалечаващия се мотоциклет.

В коридора се размина с Даниела.

— Дани, някой да е идвал у нас?

— Откъде да знам!

Да, нямаше смисъл да пита. Отиде в стаята на Баби, огледа се. Всичко си беше на мястото, леглото беше съвършено изпънато. Докосна го — стори й се хладно. Въздъхна с облекчение и отиде в спалнята. Преоблече се и седна, без да подозира, че точно там собствената й дъщеря допреди малко се е натискала с онова противно момче.