Престол и щурм
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #2
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престол и щурм». Краткое содержание книги:
По време на царския лов се забраняваше използването на огнестрелно оръжие, но въпреки това забелязах някои слуги с преметнати на рамо пушки – в случай, че изскочилият от гората звяр се окаже не по силите на благородните им господари.
– Зрелището си го бива – казах, приближавайки Мал изотзад. – Колко народ е нужен, за да се отстрелят няколко глигана?
Мал изсумтя.
– Това нищо не е – да беше видяла останалите слуги, които тръгнаха още преди зазоряване, за да подготвят бивака. Защото – да не дават светиите – не можело царският син да чака за чаша горещ чай.
Разнесе се зов на рог и конниците взеха да заемат местата си сред тропот на копита и звън на стремена. Мал поклати глава и опъна юздите.
– Дано тоя глиган е глух – изръмжа.
Огледах парадните униформи и лъснатите до блясък ботуши около себе си.
– Дали пък не трябваше да те натъкмя в нещо по... лъскавко.
– Ето защо пауните не са хищни птици – ухили се той в отговор. Усмивката му беше ведра и открита – първата, която виждах от много време насам.
„Той се радва, че заминава – осъзнах. – Може да ръмжи и да недоволства, но е щастлив.“ Насилих се да не го приемам твърде лично.
– А ти си големият кафяв ястреб, така ли? – попитах.
– Точно така.
– Или може би някой по-едър гълъб.
– Нека си стиснем ръцете за ястреб.
Останалите вече се мятаха по седлата и следваха в тръс първите от ловната група, които се отдалечаваха по чакълестата алея.
– Да тръгваме, Оретцев – провикна се един следотърсач с пясъчноруса коса.
Почувствах се неудобно – бяхме гъсто наобиколени от хора и усетих любопитните им погледи върху себе си. Кой знае колко протоколни нарушения бях допуснала само с това, че изобщо дойдох да си взема довиждане с Мал.
– Е – казах, потупвайки коня му по хълбока, – приятно прекарване. И гледай да не застреляш някого.
– Слушам! Ти също гледай да не застреляш някого.
Усмихнах му се, но усмивката ми излезе малко насилена. Останахме така още миг-два. Мълчанието между нас взе да се сгъстява. Искаше ми се да го прегърна, да заровя лице във вдлъбнатинката между рамото и врата, да го накарам да обещае, че ще се пази. Но не го направих. На устните му се появи печална усмивка. Той се поклони.
– Суверенна моя – каза.
Сърцето ми се сви.
Той се метна на седлото и пришпори коня. Скоро се стопи в реката от ездачи, устремени към златните дворцови порти.
Поех обратно към Малкия дворец с потиснато настроение. Още беше рано, но вече се усещаше, че денят ще е горещ. Тамар ме чакаше от другата страна на образувания от сплетените клони горски тунел.
– Скоро ще се върне – успокои ме тя. – Няма защо да гледаш толкова навъсено.
– Знам – отвърнах и се почувствах като същинска глупачка. Докато се спускахме по поляната към конюшните, дори успях да се засмея. – В Керамзин имах една кукла, която сама си направих от стар чорап. Говорех си с нея всеки път, когато той отиваше на лов. Може това и сега да ме успокои.
– Ти си странно малко момиче.
– Представа нямаш колко си права. А вие двамата с Толя с какво си играехте като деца?
– С черепите на нашите врагове.
Забелязах как очите ù закачливо святкат и двете едновременно избухнахме в смях.
В залата за военна подготовка двете с Тамар за кратко се срещнахме с Боткин – преподавателя, който имаше грижата да подготви Гриша за ръкопашен бой. Тамар от пръв поглед омагьоса стария наемен войник и двамата веднага задърдориха на шу. Това продължи близо десет минути, след което се намесих и повдигнах въпроса за военното обучение на Фабрикаторите.
– Боткин може научи всеки да бие – заяви той с грубия си акцент.
Мъждивата светлина в залата придаваше перлен отблясък на възлестия
белег напряко през гърлото му. – Научил и тебе, малко момиче, да бие – не?
– Така е – признах, мръщейки се при спомена за мъчителните хватки и юмручните удари, с които ме налагаше.
– Но малко момиче не толкова малко вече – продължи той, оглеждайки кафтана ми със златни нишки. – Обаче пак дошла да тренира с Боткин.
Боткин удря и голямо момиче също като малко момиче.
– Много справедливо от твоя страна – уверих го и изтиках Тамар навън, преди да му е хрумнало да ми демонстрира на дело докъде се простира неговата справедливост.
След конюшните отидох право на следващия военен съвет; щом приключи той, остана време колкото да си оправя косата и да изчеткам праха от кафтана, преди да поема обратно към Великия дворец – двамата с Николай бяхме съветници на царя по въпросите за отбраната на Ос Олта.